Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните

Също както щом някой удари по маса с наредени върху нея топки, те се затъркалят напосоки, отрепките, които бяха изслушали речта на Сатурнин, се пръскаха на всички страни, размахвайки юмруци и крещейки неясни лозунги. Сатурнин си отдъхна доволен и се обърна към шепата си привърженици, застанали зад него на рострата.

— Беше великолепен! — не можеше да сдържи вълнението си Сауфей.

— Ще спечелим, Луций Апулей, ще спечелим! — възкликна в същия дух и Тит Лабиен.

Наобиколен от приятелите си, които окуражително го тупаха по гърба, Сатурнин се пъчеше като цар и мечтаеше за опияняващите мигове на властта, които го чакаха.

И в този момент Луций Еквиций изведнъж избухна в сълзи.

— Какво точно се опитваш да направиш ? — едва промълви той, докато си бършеше лицето с края на тогата.

— Какво съм се опитвал да направя ли? А ти как мислиш, глупако? Да взема властта естествено!

— С тия?

— Кой ще посмее да им излезе насреща? Пък и няма да са само те. Само почакай, Луций Еквиций! Ще видиш, че никой няма да успее да ни се опре.

— Но на Марсово поле стои на лагер цяла армия! Два легиона! — напомни му Луций Еквиций и продължи нещастно да подсмърча.

— Никога досега римска армия не е влизала в града, освен за да триумфира. И никой римлянин, заповядал на войските си да нахлуят в Рим, не би оцелял жив след това — изрече презрително Сатурнин. Колкото и да приличаше на Тиберий Гракх, Луций Еквиций щеше да се разкара веднага щом Сатурнин стъпеше здраво на власт.

— Гай Марий би го направил — хълцаше Еквиций.

— Гай Марий, глупако, е на наша страна! — изсмя се подигравателно Сатурнин.

— На мен това не ми харесва, Луций Апулей!

— Не ти и трябва. Ако още си с мен, просто си затваряй устата. Ако ли пък си против мен, аз ще ти я затворя! — закани се Сатурнин и показа с жест какво смята да направи с гърлото на Еквиций.

Един от първите, които се притекоха при виковете за помощ на Мемиевите приятели, беше Гай Марий. Той дотича до мястото на трагичния инцидент, броени мигове след като Главция и бабаитите му се бяха втурнали да се спасяват на Квиринала, но около останките на Гай Мемий се бяха скупчили вече стотина гласоподаватели от центуриите, всички облечени в празничните си тоги. При вида на първия консул всички се отдръпнаха встрани, за да му направят път, а след него и на Сула, който подаваше глава зад рамото на Марий. На поляната стоеше трупът на убития и някаква кървава пихтия от мозък, месо, косми, парчета кожа и кости, която трябваше да представляват главата му. До трупа стоеше захвърлена тоягата, с която беше извършено злодеянието.

— Кой го направи? — попита Сула.

Десетина гърла му отговориха едновременно:

— Гай Сервилий Главция.

Сула изсумтя невярващо.

— Със собствените си ръце?

Всички кимнаха.

— Някой знае ли къде е отишъл?

Този път отговорите се оказаха различни, но най-накрая Сула научи, че Главция и бандата му се били насочили към портата Санквалис, значи отивали на Квиринала. Понеже сред тях бил и Гай Клавдий, логично било да се предположи, че убиецът е смятал да се скрие в дома му на Алта Семита.

През време на целия този разговор Марий не беше мръднал от мястото си, не беше продумал дори — само гледаше безмълвно пребития до смърт Гай Мемий. Чак когато Сула го побутна лекичко по ръката, той се стресна и с ръба на тогата си изтри сълзите от очите си. Не искаше да рови за носната си кърпа, защото така щеше да си проличи обездвижването на лявата му ръка.

— На бойното поле подобна гледка е съвсем естествена, но на Марсово поле, под самите стени на Рим, това е кощунство! — извика той и изгледа всички присъстващи.

Към мястото на произшествието се приближиха и други сенатори, сред тях и Марк Емилий Скавър. Той хвърли бърз поглед към обляното в сълзи лице на Марий, после сведе поглед към земята и чак дъхът му секна.

— Мемий! Гай Мемий! — не вярваше на видяното Скавър.

— Да, Гай Мемий — рече Сула. — Убит според всички свидетели лично от Главция.

Марий отново заплака, този път дори не си направи труда да го скрие от околните. През сълзи той се обърна към Скавър:

— Принцепс Сенатус, свиквам веднага Сената на заседание в храма на Белона. Имаш ли нещо против?

— Не — кимна Скавър.

Едва сега се доближиха някои от ликторите, които уж трябваше да следват плътно първия консул навсякъде, но бяха оставили парализирания му крак да ги изпревари с неколкостотин метра.

— Луций Корнелий, вземи ликторите ми със себе си, намери тръбачите, отложи представянето на кандидатите, прати фламин Марциалис в храма на Венера Либина, за да вземе свещените брадви за фасциите и да ги донесе при нас в храма на Белона, и най-накрая свикай Сената — нареди Марий. — Ние с Марк Емилий ще отидем първи.