Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните

— Тази година — говореше Скавър — беше пълна с ужасни събития. Дори войната ни с германите не може да се сравнява с тазгодишните злощастия. Откакто Гай Гракх се самоуби, подобно нещо не сме виждали.

Марий вече беше преглътнал сълзите си и със сериозен глас отбеляза:

— Значи сме закъснели.

— Нека поне се надяваме, че убийството на Мемий ще бъде последната проява на насилие.

Но надеждите на Скавър се оказаха напразни, нищо че в началото положението не изглеждаше толкова отчайващо. Сенатът се събра в храма на Белона спокойно да обсъди убийството на Мемий; дори сред самите сенатори имаше достатъчно свидетели на злодеянието, за да е нужно някой да доказва вината на Главция.

— И все пак — настояваше Марий, Гай Сервилий трябва да бъде извикан на съд. Никой римски гражданин не може да бъде осъден без процес, освен ако не е обявил война на Рим, а днес не става дума за подобен случай.

— Страхувам се, че тъкмо напротив, Гай Марий — дотърча запъхтян Сула.

Всички погледи се насочиха към него, но никой нищо не каза.

— Луций Апулей и група поддръжници, сред които квесторът Гай Сауфей, са взели властта над Форум Романум — започна да описва събитията Сула. — Показали са Луций Еквиций на тълпата и Луций Апулей е заявил, че смята да замени властта на Сената, на първата и втората класа с ново народно управление, начело на което да застане той самият. Още не са го признали за цар на Рим, но от Форума дотук, навсякъде чувах подобни предложения, което означава, че е само въпрос на време.

— Може ли да говоря, Гай Марий? — попита Скавър.

— Думата е твоя, Принцепс Сенатус.

— Градът ни преживява критични мигове — рече Скавър с тих, но ясен глас. — Също както беше изпаднал в криза по времето на Гай Гракх. Тогава, когато Марк Фулвий и Гай Гракх прибягнаха до насилието като към единствено средство за постигане на отчаяните им намерения, в Сената се беше стигнало до спор — беше ли ситуацията такава, че Рим да се нуждае от диктатор? Кризата беше остра, вярно е, но затова пък и трябваше да се реши за броени часове, най-много дни. Останалото вече е история. Сенатът отказа да назначи диктатор. Вместо това той гласува декрет, който може да се смята за върховен израз на властта му — тъй наречения Сенатус Консултум де република дефенденда . По силата на този указ Сенатът упълномощава своите консули и други куриатни магистрати да защитават суверенитета на държавата, като използват всички средства, които им се сторят необходими за целта. Всички те се смятат за стоящи над закона и трибунското вето.

Скавър се спря и изгледа всички присъстващи, сякаш искаше да ги убеди, че това, което говори, е въпрос с крайно сериозни последствия.

— Предлагам, назначени отци, й ние сега да се справим с настъпилата криза посредством един Сенатус Консултум де република дефенденда .

— Ще преминем към дивизия — каза Марий. — Нека всички, които са за предложението на Принцепс Сенатус, да минат откъм лявата ми страна; всички, които са против — откъм дясната.

И всички минаха от лявата.

Нито един сенатор не понечи да седне вдясно; втория път, когато гласуваше своя Сенатус Консултум де република дефенденда , Сенатът беше напълно единодушен, за разлика от преди години.

— Гай Марий — продължи Скавър, — от името на всички членове на този Сенат аз съм упълномощен да връча на теб като първи консул задължението да защитаваш суверенитета на нашата държава с такива средства, каквито сметнеш за подходящи. Нещо повече, пак от името на Сената добавям, че в действията си не трябва да се съобразяваш с трибунско вето и че за в бъдеще не подлежиш на никаква съдебна отговорност за действията си като защитник на републиката. Стига всички те да действат по твое нареждане, същото се отнася и до втория консул, Луций Валерий Флак, както и до всички претори. Ти, Гай Марий, обаче се ползваш с правото си да назначаваш свои помощници и в случай на нужда, заместници сред останалите членове на Сената. Ако те не се отклоняват от твоите заповеди, всички те ще бъдат също така недосегаеми за римските закони. — Скавър изведнъж си помисли каква ли би била реакцията на Метел Нумидик, ако видеше с очите си как Гай Марий практически бива обявен за диктатор не от друг, а от самия Скавър Принцепс Сенатус. Той стрелна Марий с ироничния си поглед, но предвид тържествеността на ситуацията се въздържа да се усмихне. Вместо това пое дълбоко въздух и извика: — Да живее Рим!