Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните

Сатурнин крачеше напред-назад из септата с изопнати докрай нерви заради незаконната кандидатура на Главция, когато до ушите му стигна грозната вест. По гневните искрици, които започнаха да святкат в очите на всички наоколо, му стана ясно, че няма да е изключено, ако най-добрият приятел на Главция също бъде принуден да отговаря за престъплението му. Младите сенатори и техните другари, сенаторските синчета, заплашително се размърдваха, към тях се присъединяваха един след друг и синовете на най-влиятелните конници в града, а отдалеч си личеше, че в центъра на всичко стои енигматичният Сула.

— Да се махаме — подкани го неспокойно Гай Сауфей, който предния ден беше избран за градски квестор.

— Прав си, да се махаме, докато е време — съгласи се Сатурнин, който нямаше как да не се притесни от гневните погледи край себе си.

Придружен от Гай Сауфей и пицентийския си довереник Тит Лабиен, Сатурнин бързо напусна септата. И без да му кажеха къде се е скрил Главция, той можеше да се сети — в дома на Гай Клавдий на Квиринала. Когато стигнаха до къщата обаче, тримата се натъкнаха на залостени врати. Трябваше да викат от улицата в продължение на няколко минути, преди Гай Клавдий да благоволи да отвори и да допусне тримата приятели.

— Къде е той? — попита Сатурнин.

— В кабинета — отговори Гай Клавдий. Личеше си, че е плакал.

— Тит Лабиен — обърна се към пицентиеца Сатурнин, — ако обичаш, иди намери Луций Еквиций. Все ще имаме нужда от услугите му, тълпата го харесва.

— Какво си замислил? — попита подозрително Лабиен.

— Ще ти кажа, като ми доведеш Луций Еквиций.

Главций седеше пребледнял й посърнал зад писалището на Гай Клавдий. Когато Сатурнин влезе, той вдигна глава, но не каза нищо.

— Защо, Гай Сервилий? Защо?

Главция потръпна от ужас.

— Не беше преднамерено. Просто… изгубих контрол над действията си.

— И изгуби всичките си шансове да управляваш Рим.

— Изгубих контрол — повтори той.

Предната вечер в същата тази къща Гай Клавдий беше вдигнал тържество в негова чест по случай представянето на кандидатурата на Главция за консул. Гай Клавдий беше подлизурко, който трудно би постигнал нещо на политическата сцена, затова още повече се възхищаваше на смелостта на Главция, който в гонене на амбициите си не се страхуваше дори да престъпи закона. Клавдий си бе рекъл, че най-подходящият начин да даде воля на възхищението си, ще бъде, ако похарчи голям дял от парите си за ознаменуване на бъдещия успех на Главция с пищно пиршество. Петдесетте мъже, които придружаваха Главция до септата, бяха все сред поканените на знаменателната вечеря, на която не присъстваше нито една жена. В резултат забавленията на мъжката компания бяха прераснали в същинска комедия, която можеше да се запомни най-вече с многото изпито вино и последвалите болки в жлъчката на този или онзи. На сутринта никой не можеше да каже, че се чувства добре, и все пак всички трябваше да изпратят Главция до септата. Единодушно беше решено, че тоягите могат и да свършат работа. Махмурлия както всички останали, Главция поне можеше да си позволи гореща баня като утеха след очистителното, което беше взел. После просто му увиха избелената тога и със зачервени очи и кънтяща глава той бе поел по пътя към славата.

Срещата със смеещия се Мемий с неговото красиво лице и спретнат вид беше нещо, което изопнатите нерви на чувстващия се и без това гузен Главция не можеха да понесат — особено като гледаше доволната усмивка на чувстващия се сигурен победител Гай Мемий. Затова когато той бе тръгнал да се прави на учуден, Главция реши да го постави на мястото му, а после, когато съперникът му нагло свали тогата от гърба му, просто излезе от кожата си. Но било, каквото било, миналото не можеше да се върне назад. Главата на Гай Мемий беше разбита, също както и плановете на убиеца му.

Мълчаливото присъствие на Сатурнин допълнително измъчваше приятеля му. Главция започваше да осъзнава истинските измерения на деянието си, даваше си сметка до какви последствия щеше да доведе то. Не само че беше сринал своята кариера, но навярно беше провалил завинаги и най-добрия си приятел. А това вече не можеше да се понесе.

— Че кажи нещо де, Луций Апулей! — възкликна най-накрая Главция.

Сатурнин тръсна глава и излезе от вцепенението, което го беше обзело.

— Мисля, че ни остава един-единствен изход — рече той спокойно. — Трябва да спечелим тълпата на наша страна, да я използваме и да принудим Сената да ни даде всичко, което искаме: достъп до желаните държавни постове, признаване на смекчаващи вината обстоятелства в твоя случай, гаранции, че никой от нас няма да бъде съден. Вече пратих Тит Лабиен да повика Луций Еквиций, защото с него ще ни е по-лесно да повлияем на масите. — Въздъхна тежко. — Щом се върне Лабиен, веднага тръгваме към Форума. Няма време за губене.