Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните

— Е, днес видяхме нещо, каквото не сме и сънували — обърна се той към останалите. — Да те хване страх, а?

— Не мисля, че бяха дошли с лоши намерения — каза Сула.

— Нито аз — съгласи се Марий. — И все пак тълпата е като огромен бик, който сам не съзнава силата си. — Той се сети нещо и даде знак на главния писар. — Ще намериш ли човек да изтича до Форума? Трябва ми председателят на колегията на ликторите.

— Как предлагаш да постъпим? — питаше Скавър. — Да отложим плебейските избори?

— Не, колкото по-бързо свършим с тях, толкова по-добре — поклати енергично глава Марий. — Засега бикът е спокоен, но кой знае дали гладът няма да го направи раздразнителен? Няма нужда да чакаме някой да увие слама около рогата му, за да ни предупреди, че добичето мушка. Ако останем със скръстени ръце, рогата на звяра могат да се насочат единствено към нас. Пратих да повикат главния ликтор, защото мисля, че е най-добре утре да построим нещо като стена — само подобие. През нощта държавните роби ще стъкмят нещо като малка барикада около Кладенеца на комициите, както и между Кладенеца и Сената — както винаги се е правело, когато на Форума са се провеждали гладиаторски игри, за да не се смесят сражаващите се със зрителите. Всички ще сметнат, че и в случая имаме това предвид, никой няма да го изтълкува като страх от наша страна. След това ще наредя всички ликтори в града от вътрешната страна на барикадата — без тоги, с пурпурни туники, без оръжие, освен обикновените пръчки. Каквото и да става, нашият бик не бива да се досеща, че е по-голям и по-силен от нас — защото и биковете могат да мислят, нали? А утре на всяка цена ще проведем изборите за народни трибуни — ако ще да се явят само тридесет и пет души, пак ще гласуват. Което означава, че сега, докато се прибирате, ще посетите тоя-оня по пътя си и нека утре да сме сигурни, че всяка триба ще бъде представена от поне един човек. Гласоподавателите може и да са малко, но гласуване ще има. Разбрано?

— Разбрано — кимна Скавър.

— А защо го няма Квинт Лутаций? — попита Сула Скавър.

— Ами сигурно е болен — рече Скавър. — Трябва да му има нещо, защото никога не е бил страхливец.

Марий се обърна към цензора Метел Капрарий.

— За теб, Гай Цецилий, остава най-тежката работа утре. Когато Еквиций се представи за кандидат, аз ще те попитам лично дали ще му позволиш да участва в изборите. Ти какво ще ми отговориш?

Капрарий му отвърна без всякакво колебание:

— Ще кажа не, Гай Марий. Не може човек, който се е родил роб, да бъде народен трибун. Та това е немислимо.

— Точно така, благодаря ви на всички за вниманието — даде знак Марий на сенаторите да си тръгват. — Вървете, а нека утре всичките ви приятелчета, страх не страх, да се явят на Форума. Луций Корнелий, ти остани още малко. Ще те сложа начело на ликторите, така че по-добре да изчакаме заедно председателя на колегията.

На другата сутрин още призори народът отново беше залял Форума. Този път обаче Кладенецът на комициите беше обграден от всички страни от колове й въжета — същата символична преграда, която римляните бяха свикнали да виждат около арената на гладиаторските борби. От вътрешната страна на въжетата, през няколко крачки стояха ликтори, облечени в пурпурни туники и с дълги, дебели тояги в ръце. В това никой не видя нищо лошо или нередно. А когато Гай Марий се качи на рострата и на висок глас обясни, че е взел подобни мерки, за да не би някой от тълпата да бъде премазан, всички го поздравиха със същите овации, както и предния ден. Това, което тълпата нямаше как да види, беше групичката, която Сула беше настанил на скрито в Курия Хостилия часове преди да се зазори: петдесет младежи, все синове на римляни от първата класа, облечени в бойни доспехи и шлемове, с щитове в едната ръка, с мечове и дълги ножове на пояса. Този път Цепион Младши беше нещо като заместник-началник, защото Сула лично се беше заел с командването на малкия отряд.

— Всеки ще прави, каквото му казвам — беше наредил той още в самото начало. — Ако някой излезе оттук, без да е получил заповед лично от мен, ще го убия на място.

На рострата всички бяха готови. В самия Кладенец се бяха събрали изненадващо много гласоподаватели, сред които се виждаха поне половината членове на Сената, докато сенаторите — патриции бяха заели позиция на стълбите пред Курията. Сред тях този път се намираше и Катул Цезар, който отдалеч личеше, че е болен, затова специално му бяха донесли стол. На мястото си беше и цензорът Капрарий, нищо че като плебей трябваше да е сред гласуващите — на него също му се искаше да бъде забелязан от множеството.