Колин Фалконър - Стигмата

Той се усмихна.

– И ти също. – Той стана. – Трябва да се погрижа за коня си. – На входа на пещерата се обърна и кимна към отец Марти. – Колко време?

– Ден. Може би два.

– Да се надяваме, че няма да е повече.

В АБАТСТВОТО сред тишината на скрипториума беше по-лесно да се размишлява над греха на ереста. Тук, в планините, където добрите хора живееха и работеха и толкова бяха напакостили, не беше лесно да се усети присъствието на светостта и сигурността на Божията закрила.

Земята на графство Тулуза беше като небето – плоска и почтена, и човек можеше да види накъде се е запътил, защото нямаше потънали в мрак места. Но когато се отправиха към Черната планина, а горите и пропастите се умножиха и стесниха пътя, студено съмнение обхвана Симон. Борови и дъбови горички хвърляха тъмни сенки по здрач. Пътят напред се виеше около засадени с лозя хълмове, над тях се издигаха каменисти клисури и мрачни върхове.

Погледна назад към одрипавялата им армия: едва дузина рицари и два трополящи катапулта, окаяни останки от могъщото свещено войнство, което бяха събрали пред Каркасон няколко седмици по-рано. Жил яздеше в авангарда, трите орела предвождаха група златни кръстове и бойните знамена, обточени със злато, на други благородни домове; сини вълци и черни мечки, ивици в бургундско червено върху снежнобяло, жълтото на Шампания.

Зад бароните, рицарите и епископите вървяха войниците от не така знатно потекло: обикновени рицари, командири и оръженосци, следваха пешаците, помощните войски, стрелците и стрелците с арбалети, сапьорите и специалистите по обсадни машини.

Окаяна шепа войници или така му се струваше на неговото нетренирано око. Твърде малко бойци и твърде много повлекли се след тях! За пръв път беше на война и досега не беше осъзнавал колко много хора са нужни за поддържането на малка армия в полето дори за ден. Зад тях трополеше дори каруца с обкован с желязо дървен сандък, в който се съхраняваха светите реликви, изпратени за благословия на похода: пръст на Йоан, кост от ухото на Павел. Следваше ги красиво облечена дългокоса дама с воал и момче, което току-що беше проходило, какво ли оставаше да язди; дамата и момчето бяха с тях, понеже един благородник от Пикардия беше избрал да доведе и съпругата и сина си на кръстоносния поход, сякаш е рицарски турнир.

А след това идваше дългата върволица с багаж: клатушкащи се покрити каруци, натоварени с оръжия, продоволствия и доспехи, дребни товарни коне, претоварени мулета с дисаги от двете страни, подкарвани от конярите и мулетарите с дълги остени. Следваха още: налбанти, ковачи, касапи, нотариуси, готвачи, дърводелци, слуги, оръжейници.

И накрая като патета, клатещи се безгрижно в канала, вървеше шайка нехранимайковци и кръвопийци, утайката на Европа: отпред парцалива банда гасконски наемници в прокъсани и пробити доспехи, които изплашиха Симон повече от който и да било еретик; няколко жонгльори; малка армия поклонници, чиято цел, изглежда, беше да пеят химни, докато битката е в разгара си, а след това да плячкосват труповете. Дори докато вървяха, пееха Вени креатор спиритус : "Вени креатор спиритус, Менетес туорум визита..." [34] Veni Creator Spiritus, Menetes Tuorum visita... ( лат .). – "Ела, Дух Съзидателен, сърцата на следовниците си посети..." – Бел. Прев. . Съмняваше се, че и един от тях знае какво означават думите.

А най-отзад беше славната перла на техния свещен поход – дом на любовта на четири колела, проститутките подтичваха до него.

Всичко това за славата Божия.

Помисли си, че чак от Париж могат да видят облака прах, който вдигаха копитата на конете им, краката и колелата.

И какво постигнахме досега, запита се той наум. Съсякохме шепа войници на Транкавел и още толкова обесихме; опожарихме един градец и преследвахме жителите му като кучета; изгубихме петима рицари и четирийсет мъже в някаква маловажна схватка, която, изглежда, не послужи за никаква очевидна цел. През цялото това време той не беше видял нито един покръстен еретик или изпратен в Ада.

Какво правя тук? Наистина ли това иска Бог за мен?

В ЛЯТНО УТРО в Пей д'ок може да се види вятърът. Като погледна от високоразположените на хълма пещери надолу към долината, Филип различи теченията и вихрушките на ветреца в талазите на утринната мъгла.

Съпругата му стоеше до него, разтриваше настръхналите си ръце, сякаш беше жив човек.

– Станалото – станало – рече тя.