Колин Фалконър - Стигмата

Червенобрадия задърпа стрелата от крака си, крещеше в агония. Филип пришпори Лейла в галоп и той нямаше време да реагира, беше полудял от болката в коляното. Филип го нападна от уязвимата му страна. Червенобрадия се извърна на седлото, за да постави щита пред ръката, с която държеше меча, но в последния момент Филип стремително смени посоката и го посече по крака. Ударът съсече както човека, така и коня, който се вдигна на задните си крака, загуби равновесие и заедно кон и човек се изтъркаляха в орловата папрат.

Филип скочи от седлото. Погледна нагоре по пътеката. Хората на Червенобрадия щяха да го убият, разбира се, въпросът беше само колко време щяха да позволят да продължи този двубой. Предполагаше, че отговорът зависи от това, доколко държат на предводителя си.

Конят на Червенобрадия се мъчеше да се изправи. Левият крак на ездача му беше премазан под него. От коляното стърчеше стрелата, кракът надолу беше отсечен от меча на Филип. Беше се напикал, по брадата му течеше слюнка. Засочи към Филип и извика на хората си.

– Убийте го! Убийте го!

Войниците му, забеляза Филип, не се втурнаха да изпълнят заповедта му. Явно не им е много умилял.

– Кой беше? Ти или някой от хората ти?

– За Бога! Погледни какво направи! Осакати ме!

Един от рицарите на Червенобрадия най-накрая се отдели от останалите и препусна по пътеката към него. Филип се почуди дали да довърши Червенобрадия, преди ездачът да довърши него.

Но нямаше време да нанесе удара. Извърна се да посрещне връхлитащия ездач, спря удара на меча му с щита си, но падна от силата на нападението. Глезенът му не удържа. Вече и другите яздеха към него. Един от рицарите скочи от коня и Филип се изправи с мъка, за да го посрещне.

Червенобрадия продължаваше да крещи.

Първият нападател или беше прекалено самоуверен, или прекалено дързък; може би искаше да се покаже пред другарите си. Спусна се по наклона прекалено бързо и Филип остави несъобразеният му устрем да го наниже на меча му. Поведението му беше глупаво, особено след като носеше толкова оскъдни доспехи.

Другите се скупчиха около него, но бяха по-предпазливи, като видяха какво сполетя събрата им. Един от тях замахна, Филип спря удара с щита си, после върна с обратно движение на меча. Мъжът с ризницата се отклони, но Филип предполагаше, че е засегнал ребрата му, защото противникът му тежко изпъхтя и се отпусна на коляно.

Нямаше време да го довърши, случилото се обаче даваше повод за размишления на останалите. Към него вече вървяха трима, разпръснали се предпазливо. Можеха да го убият, стига да го нападнат едновременно, но си знаеха, че най-малко един от тях също щеше да бъде убит, а никой не беше готов да умре. Затова се преструваха и се дебнеха един друг, надяваха се, че другият ще започне нападението и ще поеме риска.

Останалите се задоволиха да наблюдават от конете си, да подсвиркват и дюдюкат, сякаш това е забавление, въпреки ругатните и крясъците на Червенобрадия. Най-накрая един от нападателите несръчно замахна към него с меча си. Филип възпря удара му с лекота, пъргаво се премести от лявата му страна, така че да не могат да го обкръжат. При замаха мъжът се понесе напред и загуби равновесие. Филип го посече по бедрото, където ризницата не достигаше и не можеше да го защити. Той падна на земята с крясъци, от задната част на крака му шурна кръв.

Другите двама вече не бяха така уверени. Вероятно им се искаше да не бяха проявявали такова пламенно желание да си спечелят правото да се хвалят как са победили рицар; не е толкова лесно, колкото им се струва, нали, помисли си Филип. Червенобрадия не спираше да крещи.

– Убийте го, убийте го!

Филип се отдръпна, примамваше ги, чакаше, чакаше и в мига, в който един от тях вдигна меча си, той нападна, нанесе удара си точно в точката под мишницата, където ризницата предлагаше най-малко защита. Мъжът изпусна меча и падна на колене, гърчеше се и се извиваше като набучен за стръв червей. Другарят му загуби желание да се бори и се отдръпна.

Хората на Червенобрадия се наситиха на геройствата на Филип. Рицар в пълно снаряжение се спусна към него по склона, целта му беше да го притисне с бойния си кон. Филип отскочи, но имаше време само колкото да вдигне щита си, за да се предпази, силата на нападението обаче беше толкова голяма, че го събори по гръб. Той се изправи отново, за да посрещне лице в лице следващия си нападател. Друг рицар, с по-леки доспехи го нападна от папратта, изби меча му и премаза пръстите му. Филип изгуби равновесие и паднало клонче го препъна.