Колин Фалконър - Стигмата

– За последно – прошепна ѝ той.

Пулсирането в главата му беше най-лошото. Повърна още два пъти, преди да напуснат селцето. Зрението му беше замъглено и дори само да се държи на седлото, му струваше усилие, но беше уверен, че когато удари часът, главата му ще се проясни. Винаги ставаше така.

БОЙНИТЕ ИМ ЗНАМЕНА и щитовете им бяха увенчани с герба с трите светлосини орела на Соасон. Нито един от тях не беше облечен като за битка, някои носеха доспехи само наполовина. И бяха по-малко от четирийсет, защото Червенобрадия беше разделил силите им, за да го преследват. Филип се усмихна мрачно. От сто срещу един – на четирийсет срещу един: шансовете бяха къде по-добри.

Червенобрадия яздеше най-отпред с вдигнат наличник, лесно се разпознаваше.

Филип ги наблюдаваше отгоре, измежду дърветата. Хората му вървяха по тясна пътека в гората, яздеха в нишка по един между испански кестени и борове. Такава дързост, та мястото беше идеално за засада. За техен късмет тя се състоеше от един човек.

Мислил си беше, че когато дойде денят, в който ще умре, ще чувства повече страх. В други случаи, при далеч по-несигурен изход от битката, той не се беше чувствал така уверен. Може би просто предателската надежда унищожава човек. Сега, когато знаеше какъв ще е изходът, чувстваше само някаква ведрина.

Смъртта винаги побеждаваше, но не беше задължително тя да се разпорежда. Филип осъзнаваше, че сам е избрал кога да удари неговият час и мястото, на което да го посрещне.

Колоната отмина, той подкара коня си надолу през дърветата и когато стигна пътеката, извади меча си. Изсъскването на стоманата беше непогрешимо предупреждение в тишината на гората и последният воин от колоната стреснато се обърна на седлото си.

– Мен ли търсите? – попита Филип.

Мъжът изтегли меча си и извика, за да предупреди останалите, очакваше клопка.

– Не се плаши, войниче, изправен си пред армия от един човек – успокои го Филип. – Сега кажи на кучия син с червената брада да си вдига полите и да бяга, защото ще го пронижа като заек.

Един от ездачите препусна назад през редицата, принуждавайки останалите конници да се отдръпнат. Червенобрадия яздеше в авангарда с неколцина събратя рицари.

– Ето те, кучи сине, грозен като свиня – поздрави го Филип.

Червенобрадия се ухили. Не вярваше на късмета си. Мислеше, че Филип вече е избягал в Бургундия, и вероятно затова носеше само кожен елек без ризница. Извади меча си. Филип забеляза, че го държи с лявата ръка.

Червенобрадия огледа дърветата от двете страни на пътя.

– Клопка ли си ни устроил?

– Щях ли да ти кажа?

– Къде са другите? Не ми казвай, че са се разбягали като подплашени зайци. Такива ли мъже отглеждат в Бургундия?

– Мисля да ти покажа що за мъже отглеждат в Бургундия, ако се позадържиш малко.

– Мислиш, че можеш да надвиеш четирийсетима?

– Не целя да се бия с всички. Само с теб. Ще го направя за Рено. Помниш ли го? Момчето, чиито очи избоде, защото е имало неблагоразумието да се бие срещу теб.

– Извадих му очите, защото е еретик.

– Беше вярващ католик.

– Той се сражава с мъже, които с гордост носят Божия кръст, това го прави еретик. Пищеше като момиче. Да го беше чул. И мъртвите щеше да събуди.

Вбесен, Филип пришпори коня си напред, но после дръпна юздите. Планът беше друг. Не му позволявай да те предизвиква, помисли си той. Бий се, воден от гняв, веднъж му беше казал баща му, и поражението ти е сигурно. За да победиш в битка, се изисква бистра глава.

– Е, ти скоро ще научиш колко добре спят умрелите.

Червенобрадия се изсмя и без предупреждение се втурна право към него, връхлетя лявата страна на Филип, което той и очакваше, и това му даде предимство. Филип беше готов за него и с щита си отби удара на меча му. Остави го да мине, после обърна Лейла, за да е с лице към него. Червенобрадия сега беше отделен от хората си, точно както Филип искаше да стане.

Той взе арбалета от седлото. Червенобрадия беше на петдесет стъпки, държеше меча си с лявата ръка, щита с дясната. Филип извади стрела, като се надяваше наранената му китка да не трепне, и я изпрати в дясното коляно на противника си. По лицето на Червенобрадия, преди болката да го прониже, се изписа слисване от това коварство и той нададе вой. Да не би да очакваше честна борба? Какви бяха шансовете на един срещу четирийсет?

– Момчето, което ослепи, имаше точно око. Веднъж улучи глиган, който се готвеше да ме убие, от сто стъпки. Кой, мислиш, го е научил да стреля така?