Колин Фалконър - Стигмата

– С тях ли? Но защо? Искам да остана с вас.

– Невъзможно е. По този начин ти и жената ще сте в безопасност, може да изкараш лятото в Монтайе. До зимата всичко това ще е приключило. Графът на Тулуза и кралят на Арагон ще дойдат с войските си и ще прогонят тези така наречени кръстоносци.

– Изоставяте ли ни?

– Правя така, че да си в безопасност. Не може да дойдете с мен. Винаги съм бил ясен по този въпрос.

Момчето се нацупи.

– Мислех ви за мой приятел.

– Аз съм твой приятел, не съм ти баща.

Той се отдалечи, намери покрито с трева място под един недоразвит дъб близо до огъня и се уви в плаща си. Опита се да спи.

Но сънят не идваше. Не спираше да мисли за своя противник при брода, онзи, червенобрадия. Хора като него не забравяха подобни схватки и обиди. Щяха да се върнат.

СИМОН СЕ ПРИСЪЕДИНИ към отец Ортиз под дървото и двамата коленичиха за молитва. Останалите войници дойдоха, за да изпеят Вени Креатор Спиритус [31] Veni Creator Spiritus (лат.). – "Ела, Дух Съзидателен", химн, койго се използва в римокатолическото богослужение. – Бел. Прев. , за да помолят Бог да благослови свещеното им старание.

Мъглата, която по-късно щеше да изчезне под горещото слънце, все още се носеше сред боровете и кестените и скриваше далечните върхове на Пиренеите.

Намираха се на по-малко от ден езда от Каркасон. Свещеното войнство не беше оставило нищо за тях; всичко по пътя беше опожарено или изкоренено, всяко селце или град бяха безлюдни. Не знаеха дали кръстоносците или бягащите войници на Транкавел бяха отровили кладенците и оставили животните да се разлагат на слънцето.

Каркасон сигурно беше под обсада. Предишната нощ хоризонтът аленееше, а тази сутрин черен дим го зацапваше точно над него. Под синьото небе се носеха гръмотевици. Симон попита отец Ортиз какво е това.

– Обсадни машини – отвърна му монахът.

Той си спомни детството си на това място, часовете, прекарани в боричкания с братята му в двора на склада на баща му. Споменът му донесе неочаквана болка. Дали ще ги познае, ако ги види сега, дали ще познае баща си? Не, реши той, няма да ги позная. Семейството, което имах, за мен вече е мъртво. Всичко, което имам сега, е църквата.

Когато се привдигнаха от молитвите, видяха откъм изток да се приближават ездачи. Симон засени с ръка очите си и различи трите сини орела на герба на Жил. Дори необучено око като неговото можеше да види веднага, че нещо не е наред; отрядът беше раздърпан и няколко от конниците бяха се отпуснали на седлата, а не яздеха в обичайната стойка за рицар или опитен ездач.

Жил дьо Соасон изхвърча от палатката си, за да ги посрещне. Юг дьо Бретон се спусна от седлото и направи само една крачка, преди да падне на коляно. Косата и брадата му бяха сплъстени от кръв. Когато сведе глава пред барона, Симон видя прореза от слепоочието до темето. Шлемът му, който държеше под ръка, беше хлътнал наполовина. Който и да го беше ударил, само дето не му беше отнесъл главата.

Ръцете на Жил се свиха в юмруци до тялото му.

– Сър Юг. Сблъскали сте се с трудности, така изглежда?

– Доста лесно открихме еретиците от Сент Ибар, сеньор. Прилагахме свещената Божия справедливост върху тях, когато ни устроиха пълна засада. Превъзхождаха ни по число и убиха четирима от нас, преди да разберем, че ни нападат.

– Хора на Транкавел ли?

– Не, господарю. Северняци бяха. Шлемовете им имаха четири червени корони.

Жил погледна към небето, сякаш търсеше обяснение на това осуетяване на плановете му от самия Бог, а после гневно изгледа отец Ортиз и Симон, като че те също споделят отговорността за тази спънка.

– Как е възможно? – Не му отговориха и той отново се обърна към Юг. – Колко рицари имаха?

– Четирийсет най-много.

– И си сигурен, че баронът е бил северняк?

– Нямам никакво съмнение.

И сякаш едва сега Жил забеляза раната на главата му.

– Ранен сте – рече той.

– Не обръщайте внимание, сеньор. Дайте ми хора, ще се върна и ще си уредим сметките с тези мръсни предатели.

Отец Ортиз пристъпи към тях.

– Сеньор, стига толкова с това. Достатъчно се отклонихме от истинската ни цел. Трябва да се присъединим към свещеното войнство при Каркасон.

– Това ли ви е духовното напътствие? Не разбирам накъде водят размишленията ви.

– Свещеното войнство се нуждае от нас при стените на Каркасон.

– Нуждаят ли се? И за какво? Ние сме тук, за да отървем Пей д'ок от враговете на Христа, не е ли така? На мен ми се струва, че е по-лесно да изпратиш еретик във вечните пламъци, когато не може да се облагодетелства от здрава стена, зад която да се скрие. Изчадията дяволски, които са нападнали моите войници, са се сдружили с еретиците и сигурно самите те са еретици и трябва да пожънат посятото от тях заради противната си вяра. Тази обида на моята чест няма да остане така, господа! – Той отново се обърна към Юг. – Почисти раните си, вземи останалите мои рицари и иди да намериш тези предатели на Бог.