Колин Фалконър - Стигмата

– Много добре. Но ще те предупредя открито. Пробвай и открадни нещо и оръженосецът ми Рено наистина ще ти отсече едното ухо. Бди над мен като мечка над мечетата си, колкото и да е млад.

Момчето облиза покапалата мазнина от свинското по ръцете си и легна между двама от войниците, за да се топли. Филип поседя малко да наблюдава как лекият повей на вятъра разбърква пепелта в огнището, после свали плаща си и го метна над момчето. А след това отново легна да спи, чудеше се защо е избрал да разкаже за тегобите си на едно сираче и крадец. Сигурен беше, че на сутринта малкият нехранимайко ще се е омел рано-рано с хляб и нечий пръстен.

Филип се събуди на зазоряване. Той изтръска росата, закопча колана си и меча. За негова изненада Лy продължаваше да спи там, където го беше оставил. Филип разтърси момчето да го събуди и извика Рено. Накараха малкия да им покаже тялото на майка си. Филип се беше чудил дали историята е лъжа, за да предизвика у него съчувствие, но на сто крачки от лагера им я намериха точно както хлапакът беше разказал, вкочанена и студена, под един кестен.

Трупът вече вонеше, а и лисиците и гарваните го бяха намерили. Филип каза на Рено да заповяда на мъжете да изкопаят гроб. Нямаше свещеник, който да благоволи да я изпрати в Рая, но Филип каза една молитва за нея, когато я заровиха, и се надяваше това да е достатъчно.

Щом Филип се качи на Лейла, Лу застана пред коня му.

– Вземете ме със себе си – рече той.

Филип се разсмя.

– И защо?

– Видяхте ли – обади се Рено. – Той е като останалите псета на улицата. Подхвърли му залъци и той си мисли, че заслужава още.

– Не ме оставяйте тук, сеньор.

– Никаква полза няма да имаме от теб, момче. А и си имам своя работа, за която да се грижа.

– Говоря езика ок . Няма да ви бавя и мога да се окажа истинска благословия, когато се озовете сред онези самохвалковци и еретици.

– Мисля, че трийсет въоръжени мъже са достатъчно добра защита, че да се нуждая и от завързак, който току-що е дорасъл да носи панталони. И аз говоря малко езика им. Научих го в Земите отвъд от рицарите от юг.

Лу улови юздите им.

– Тогава ме вземете като благодеяние, вземете ме с вас до Лион.

Рено поклати глава отчаян.

Воден от импулс, Филип се приведе, грабна Лу през гърдите и го повдигна на седлото.

– Много добре, малки ми господарю Вълк. Вие сте просяк и крадец, затова сигурно ще можете там да си вадите хляба с лекота.

– Благодаря, сеньор. Няма да създавам никакви проблеми.

– От това няма да излезе нищо добро – заключи Рено.

С ТЕХНИЯ КЪСМЕТ кога да пристигнат в Лион, ако не в пазарен ден, помисли си Филип. Почти половин ден можеше да им отиде само за да стигнат от единия до другия край на проклетия град.

Улиците бяха претъпкани, на градските порти, където се събираше таксата, цареше пълна бъркотия, главният площад едва побираше всички волски и магарешки каруци. Пазарът беше сиво море от овчи гърбове, а данданията премазваше след тишината на улицата: носачи на вода размахваха звънци, чираци търкаляха бъчви по калдъръма, гъски крякаха, мечки ревяха на местата, където се провеждаше бой с тях, носеше се и самотният рев на муле. Над всичко Филип дочу мелодията от лютнята на жонгльор и избухналия смях сред зрителите му.

Кралските лилии бяха навсякъде, градът пламтеше от патриотична треска заради войната, сякаш Пей д'ок беше населена с нашественици неверници.

Свещеник вече работеше пред църквата, вдигнал високо златен кръст, въодушевените тълпи се тъпчеха към него.

– ...Оскверняват църквите и ги използват за отвратителни плътски оргии... открито почитат Дявола. Вече не са хора, ами слуги на Сатаната! Дори така наречените благородници, господарите на Транкавел, Фоа и Тулуза! Прекалено дълго търпяхме тези дяволи в южните ни земи. Защото не ви трябва да се поклоните на Сатаната, за да разпъвате нашия Господ отново и отново! Ако не сте на страната на Бог, тогава сте срещу него! Но ако се присъедините към нас в нашето свято поклонничество срещу тези дяволи, тогава ще си спечелите място в Рая и всичките ви грехове ще бъдат опростени, понеже ще сте доказали любовта си към Бог!

Рено и Филип спряха конете си, за да послушат.

– Същото ни говореха и преди да отидем в Земите отвъд – рече Филип.

– Тук е пълно с обърнати към вярата, сеньор.

– Казваха, че ще дойде свършекът на света, ако не направим нещо срещу мохамеданите, но той свърши само за мен. Сега разбирам, че много-много не ме е грижа за Рая.