Колин Фалконър: Стигмата

Обзета от паника, отново сведе глава, съсредоточи се върху ръцете си, сплетени за молитва.

Успокой се, Фабрисия, рече си тя мислено. Когато отново вдигна поглед, Богородица се беше върнала към високомерното си бдение над нея и очите ѝ отново бяха незрящи, обикновено произведение на умело занаятчийство от издялан и полиран камък. Реши, че не бива да казва никому нито дума. Това беше моментна лудост, щеше да се преструва, че изобщо не се е случила. Чудесата и виденията бяха за светците, а не за дъщерите на зидарите. Дълго остана присвита не от набожност, а защото коленете ѝ трепереха толкова силно, че не можеше да се вдигне. Реалността ѝ се изплъзваше. Светът и всичко в него бяха като мъгла.

Когато най-накрая Пиер дойде да я потърси, тя все още стоеше на колене и трепереше и както той сподели на баща ѝ, "изглеждаше така, сякаш е видяла призрак".

– ДНЕС НАДОЛУ ПО УЛИЦАТА имаше суматоха – рече Елионор. – В дома на стария Ренар и съпругата му. Едни от негодяите на епископа разбили вратата, влезли в къщата му, разхвърляли съдините и изхвърлили цялото имущество на горкия човек в калта. Само защото пуснал двама добри мъже [6] Добри хора, добри мъже, добри жени, още добри християни биват наричани мъжете и жените, които са получили т.нар. утешение – ритуал на ръкополагане при катарите, който превръща обикновените вярващи в съвършени. Съвършените живеели аскстичност и целомъдрие. – Бел. Прев. да отседнат в дома му на празника на свети Йоан.

– Ами не е трябвало да приютява свещеници еретици! – рече Анселм. – Нали не са го наранили?

– Слава на Бога, не! Сган! – Елионор донесе гърне с бакла и овнешко на масата. – Ето, яж.

– А на площада едва не стана кавга, точно пред катедралата. Някакви хора се присмиваха на един монах.

– Тези свещеници и монаси заслужават всичко. Могат да говорят само за Ада, празниците на светците и как трябвало да си плащаме навреме десятъка.

– Замеряха с кал клетия човек, задето проповядваше словото Божие! И сам Иисус да дойде в Тулуза, заклевам се, че ще го изблъскат и изхвърлят вън от портите.

– Добрият Господ никога няма да дойде тук, ако види как се държат свещениците! Развратници и крадци, такива са повечето.

Фабрисия видя как страните на баща ѝ започнаха да се зачервяват. Какво караше майка ѝ така да му вади душата? Напоследък непрекъснато се караха заради вярата.

– Има такива, които не срамят призванието си.

– Кажи ми две имена! – рече Елионор с пълна уста.

– Добрият проповедник, с когото тълпата така грозно се отнесе днес на пазара. От всичко, което чувам, той води целомъдрен живот и има само дрехите на гърба си.

– Дотук е само един.

– Ами монахът, който идва утре да ме посети? Отец Симон. Името му е безукорно. Добър човек и верен служител на Църквата.

Елионор се усмихна и тонът ѝ омекна.

– Хубаво, станаха двама, разбира се, съпруже. Но само двамина във всичките големи християнски градове не е кой знае колко. Каква работа имаш е него?

– Той е секретар на приора. Нае ме за някои поправки по покритата галерия в Сен Сернен. Предложи ми щедро заплащане за работата ми.

– Както и трябва да направи.

– Църквата има много благодетели.

– Така е. Целият християнски свят, та и отгоре!

Анселм пренебрегна заяждането.

– Работата стига за поне две лета. Дотогава може би Пиер ще е готов да поеме работата ми.

Двамата погледнаха към Фабрисия, която усети как страните на лицето ѝ пламват. Сведе поглед към чинията си и се опита да се съсредоточи върху храната.

– Съобщи ли ѝ какво си решил? – попита го Елионор.

– Какво решихме и двамата .

– Аз казах само, че няма да се противопоставям. Добрите хора твърдят, че създаването на потомство е грях и затова бракът води до прегрешение. Но ако тя трябва да се омъжи, няма да застана на пътя ѝ.

– Няма да приемеш радушно здрав зет с умели ръце, който може да ни дари с внуци и да се грижи за нас, когато остареем ли? Мъж, който ще се грижи за дъщеря ни, когато нас вече няма да ни има?

– Знам, че искаш само най-доброто за всички ни – каза по-мило Елионор. – Но с годините повече се притеснявам за душата си, отколкото за изнуреното си тяло.

Фабрисия си помисли, че баща ѝ ще избухне.

– Тези свещеници еретици са ти разбъркали главата! – сопна се той.

Обърна се към Фабрисия, търсейки подкрепа от нея. Тя знаеше, че ѝ мисли само доброто. Как би могла да му каже, че не иска да се омъжи за Пиер без истинско основание за нежеланието си?