Колин Фалконър - Стигмата

Някои християнски богослови вярват, че стигмата е резултат от изключителна религиозна отдаденост и от желанието да се уподобят на страдащия Христос. Съобщенията за поява на стигми се появяват след тринайсети век, когато започва изобразяването на разпънатия Христос и този образ получава широко разпространение в западноевропейското изкуство.

Свети Франциск от Асизи е един от първите стигматици, за които се споменава в християнската история. Първият му биограф Томазо от Селано съобщава това в своя труд Животът на свети Франциск през 1228 г.:

...По ръцете и краката му започнали да се появяват белези от пирони, точно такива, каквито ги видял малко по-рано на разпънатия мъж над него. Китките и краката му изглеждали като прободени от пирони, главичките на пироните се появявали на китките му и от горната страна на краката му, а върховете се появявали от другата. Белезите били кръгли на дланите на всяка ръка, с цилиндрични форма, малки късчета плът се подавали от другата страна на дланта и тази част приличала на края на пирон, извит и закован обратно. По същия начин белезите от пироните се появили отпечатани на краката му и преминавали през останалата плът. От дясната му страна имало голяма рана, като че е бил прободен с копие, и тази рана често кървяла, затова туниката му и панталоните му били обагрени от свещената му кръв.

Оттогава между триста и четиристотин християни са показвали появили се от само себе си наранявания и твърдели за едно или повече от тях, че са като Христовите рани, получени на кръста.

Един от най-известните съвременни стигматици е Падре Пио от Пиетрелчина. Той имал стигма на двете си ръце и на краката си, раните били изследвани от няколко съвременни лекари. Никога не била поставена някаква диагноза, не били открити и следи от инфекция. Двама от лекарите обаче коментирали гладките ръбове на раните и пълната липса на оток. Подобно състояние на рани им се сторило изключително необичайно, всеки лекар би казал, че са необичайни.

Падре Пио носел стигма през по-голямата част от живота си и въпреки постоянното наблюдение никога не бил разкрит какъвто и да било начин за самонараняване от негова страна. На него се приписват и забележителни случаи на изцеление, а местните хора го почитат като светец много преди официалната си канонизация от Църквата през 2002 година, трийсет и пет години след смъртта му.

Други забележителни стигматици са Катрина Сиенска и Света Рита от Кашиа.

Съвременните изследователи смятат, че стигмата има истеричен произход или е резултат от несъзнателно самонараняване по време на ненормално силно самовнушение. С други думи, самото съзнание причинява раните.

Стигмата не е само явление, което се среща само при католиците; съобщава се за случаи в Ориноко сред племето уарао, при онези членове на племето, които прекарват дълго време в съзерцание на своите духове пазители.

Явлението така и не е получило задоволително обяснение.

Стигмата

Колин Фалконър

Издателство: "Унискроп," 2015

Преводач – Евелина Пенева

ISBN 9789543304189

Колин Фалконър е роден през 1953 г. в Северен Лондон. Амбицията му да стане професионален футболист през 1974 г. го отвежда в Австралия, където е нает от местен отбор. Първоначално работи като журналист на свободна практика. Живее в градче в Западна Австралия. От 1990 г. пише трилъри, исторически романи и детски книги. Автор е на сатирични произведения, телевизионни, радио сценарии и публицистика. Романите на Колин Фалконър са преведени на 20 езика и са публикувани в 23 страни. Българските читатели го познават от неговите световни бестселъри " Харем" и " Пътят на коприната".

корекции:

buba 2015 г.

Мярка за дължина, равна на 4.83 км. – Бел. Прев.

В епохата на феодализма "сеньор" е изразяващо почит обръщение към благородник, едър земевладелец, господар на феод. – Бел. Прев.

Mon petit chou (фр.) – израз на привързаност, нежност, "цветчето ми, сърчицето ми". – Бел. Ред

Третият от седемте канонични часа, в които се извършва божествена служба в римокатолическата църква. Пада се някъде около девет сутринта. – Бел. Прев.

Старинен струнен инструмент. – Бел. Прев.

Добри хора, добри мъже, добри жени, още добри християни биват наричани мъжете и жените, които са получили т.нар. утешение – ритуал на ръкополагане при катарите, който превръща обикновените вярващи в съвършени. Съвършените живеели аскстичност и целомъдрие. – Бел. Прев.