Колин Фалконър - Стигмата

Скоро след това ги нападнаха кръстоносни патрули в гората, шестима добре въоръжени мъже, докато те сами те притежаваха само тояги и голи ръце. Биха се отчаяно и повечето от хората, които му бяха останали, умряха в този ден. Но бяха спечелили. Взеха оръжията на кръстоносците и конете им.

Зимата обаче им докара глад, бяха бездомни и само седмина. Трябваше да почакат до пролетта, за да намерят отново работа. При кръстоносците или при катарите. Дотогава се налагаше да намерят начин да оцелеят.

Бяха се снишили на границата с дърветата и наблюдаваха дима, който се издигаше от комина върху покрива на манастира.

– Ето къде ще останем, докато снегът се стопи – рече Мартин.

– Жени и храна – обади се един от тях. – Отдавна не съм имал и едното, и другото.

– Ще ни видят да идваме – възрази друг.

– Бихме могли да им напишем дълго поздравление на велен, да им кажем за нашите планове и да го изпратим на Вси светии – каза Мартин. – Няма да им значение. Няма какво да направят, за да ни спрат. Те са шепа женоря.

– Има стена.

– Висока достатъчно, за да пази от вълци и ядосани джуджета – каза Мартин и другите са разсмяха. – Тук Хуан е най-високият. Той ще я прескочи и ще ни отвори вратата.

Тръгнаха през снега. Всички бяха католици и някои се смутиха, че се готвят да плячкосват манастир. Но Мартин все още беше техен командир и досега ги беше измъквал. Освен това всички бяха едно. Вече никой не можеше да се отдръпне.

Дъхът му замръзваше във въздуха. Вървеше бавно, с приведена срещу вятъра глава, премисляше непрекъснато разговора с Фабрисия.

Ако си тръгнете оттук, сеньор, повече никога няма да ви видя. И двамата го знаем. Ще ви убият. Помните ли, че се помолихте двамата да сме заедно? Ето, Бог ви даде своето чудо. Отговори ви. Но сложи и цена на своя дар и цената е да изоставите отмъщението си.

Нещо привлече погледа му, просветване от елов клон, покрит с лед. Кръстът, чиято верижка беше разкъсал от врата си, когато сваляше Фабрисия от дървото. На това място Жил я беше разпънал.

Трябваше да е изгубен, под пряспа сняг. Някак се бе заплел в клоните. Протегна ръка и го издърпа. Какво искаш от мен, запита се той. Не мога да отгатна намеренията ти.

Веднъж ми казахте, че когато поставям ръце върху хората, това им дава надежда. Казахте, че не става дума просто за изцеление, това им показвало, че Бог не ги е изоставил. Казахте, че онова, което правех, е било много важно.

Заради него тя беше пожертвала всичко, в което вярваше. Защо той не можеше да направи същото за нея? Сестра Бернадет може би щеше да помисли, че я е изоставил, но тя цял живот е живяла в манастир. Какво знае всъщност за мъжете и жените? Претегли кръста в ръката си. Какъвто и план да имаше, той вече беше сигурен, че никой не го е прозрял напълно, нито свещениците, нито дори еретиците. Постави верижката около врата си и решимостта му се възвърна. Обърна мулето и тръгна обратно по пътя, откъдето беше дошъл. С надежда, но не за онова, което беше възнамерявал да направи.

Хуан прескочи стената, но когато се спусна от вътрешната страна, изненада портиерката, която идваше отсреща. Старата монахиня изкрещя и хукна към сградата. Хуан я сграбчи изотзад и запуши с ръка устата ѝ. Поколеба се как да постъпи. Старицата продължаваше да се бори, той извади ножа си и ѝ преряза гърлото.

После отвори вратата на манастира.

Мартин видя какво е направил и нахока момчето.

– Сега ще се наложи да избием всички, празноглавецо – рече той.

Знаеше какво е наказанието за убийство на монахиня, вече не можеха да си позволят да ги оставят живи.

Нахлуха в избата, за да търсят храна. Бяха разочаровани, имаше само стари хлябове, малко мед и почти никакво месо. Мартин чу писъците. Някой беше открил трупа на портиерката. Изпрати двамина да се справят с положението.

Поведе останалите към параклиса. Само толкова злато ли имаха? Една от монахините биеше камбаната за тревога. Мартин изпрати още двамина да я накарат да спре и излезе, останалите го последваха. Почти никаква храна, съвсем малко злато. Готов беше да се обзаложи, че и жените са грозни.

– Трябва да има поне една, дето да я бива достатъчно за чукане – рече Хуан.

– Не си залагай главата на това – отрезви го Мартин. – Защо са се замонашили, как мислиш?

ФИЛИП НАБЛЮДАВАШЕ как двамата мъже излязоха от параклиса. Явно има нещо в убийството на монахиня, което да изнервя и професионалистите. Единият се озърна назад, като че е забравил нещо.