Холи Блек - Книга за духовете

Джерард разтвори книгата.

Беше илюстрирана с акварелни скици, а изписаният с мастило текст на места беше зацапан и повреден от вода. Почеркът приличаше много на този от загадъчното четиристишие.

Момчето бързо прелисти страниците. Тук-там спираше, за да чете.

Не знаеше какво да мисли. Не можеше да повярва! Книгата съдържаше невероятни сведения за духове, троли, феи, елфи.

Джерард откри Мелъри и Саймън на ливадата. Двамата се дуелираха. Конската опашка на Мелъри стърчеше изпод защитния шлем и Джерард забеляза, че е много по-къса, отколкото беше досега. Сестра му се биеше яростно. Явно се опитваше да компенсира слабостта, която беше проявила тази сутрин. Саймън не можеше да нанесе нито един удар, беше безпомощен и Мелъри го притискаше до стената на старата полуразрушена барака за карети. Едва успяваше да отбие атаките й.

— Вижте какво намерих! — извика Джерард.

Саймън извърна глава. Мелъри използва тази грешка и заби в гърдите му обвития с гума връх на шпагата си.

— Три на нула! — тържествуваше тя. — Направо те разбих.

— Това не беше честно! — възрази Саймън.

— Защо да не е честно? Ти защо се разсейваш? Никога не го прави! Такава фатална грешка може да струва живота ти! — упрекна го Мелъри.

Саймън свали шлема си, хвърли го на земята и ядосано се извърна към Джерард.

— Много ти благодаря!

— Извинявай… — отвърна Джерард.

Саймън се ядоса още повече.

— Е, и какво като се извиняваш? И от къде накъде аз трябва да се фехтувам с Мелъри? Това въобще не ми е работа! Ти си тоя, който винаги се фехтува с нея. Аз дойдох, само за да си наловя попови лъжички, но вместо това трябваше да те замествам.

— Имах си работа — ядоса се и Джерард. — Това, че не се грижа като тебе за една камара тъпи животни, не означава, че нямам работа.

— Млъквайте веднага! И двамата! — изкомандва Мелъри и свали шлема си. Лицето й беше зачервено като домат, по челото й се стичаше пот. — Е, Джерард, казвай какво си намерил!

Джерард се опита да си върне поне част от въодушевлението, с което дойде преди малко.

— Намерих една книга. Открих я на тавана. Книга за духове и феи. За истински духове. Вижте ги колко са грозни.

Мелъри взе книгата от ръцете му и започна да я прелиства.

— Това е бебешка книга — изсумтя тя презрително. — Книга с приказки.

— Въобще не е книга с приказки — възрази Джерард. — Това е справочник. Като справочник за птици например. Помага ти да различаваш видовете…

— Я не си измисляй! Да не би да искаш да кажеш, че някаква фея или някакъв дух ми е вързал косата за леглото? — изсмя се Мелъри. — Мама смята, че ти си ме вързал и че откакто татко ни напусна, се държиш особено. Има предвид всичките ти подвизи и училищни побои, в които се замеси…

— Но ти не мислиш като мама, нали, Мел? — попита Джерард с надежда. — Нали и ти постоянно се замесваш в разни истории…

Мелъри пое дълбоко въздух.

— Виж какво, Джерард, не мисля, че си толкова глупав, та да посмееш да ми вържеш косата, защото… — и тя сви изразително юмрук. — От друга страна обаче, едва ли това е работа на феи. Или на духове.

По време на вечерята майка им беше необичайно мълчалива и някак разсеяно досипа в чиниите от пилето и картофеното пюре. Мелъри също мълча почти през цялото време, затова пък Саймън не млъкваше. Той не спря да се хвали какви чудни попови лъжички е наловил, колко необикновени са, колко хубави са и колко бързо ще се превърнат в жаби, защото вече имат малки крачета.

Джерард беше видял поповите лъжички. Много време им трябваше, докато станат жаби, а израстъците, които Саймън наричаше крачета, по-скоро приличаха на току-що появили се пъпки.

— Мамо — осмели се да попита Джерард, — имаме ли роднина, който се казва Артър?

Майка му вдигна глава от чинията си и го изгледа подозрително.

— Не, мисля, че нямаме. Защо питаш?

— А, нищо, просто така. Просто се чудех. Ами Спайдъруик?

— Спайдъруик е фамилията на вашата пралеля Лусинда — отвърна майка му. — Това беше и моминското име на моята майка. Може би този Артър, за когото питаш, е бил някой техен роднина. Но защо те интересува всичко това? Какво е станало?

— Нищо. Просто намерих на тавана някои негови неща.

— На тавана? Ти си ходил на тавана! — Майка му подскочи така, че разплиска чая. — Джерард Грейс, ти ме съсипа! Знаеш, че подът на втория етаж е толкова изгнил, че при най-малката грешка ще се сринеш в дневната на първия етаж. Забранила съм ви да ходите там!