Роалд Дал - Вещиците

В този момент търпението на баба ми се изчерпа. Тя бръкна в чантата си и намери Бруно. Извади го и го постави на стъклената маса. Госпожа Дженкинс погледна дебелата кафява мишка, която още дъвчеше парче банан, и нададе писък, който разклати кристалните висулки на полилея. Тя скочи от стола си и изписка:

— Мишка! Махнете я! Не мога да понасям тези твари!

— Това е Бруно — каза баба.

— Ти, зла старице! — кресна господин Дженкинс. Той размаха вестника си към Бруно и се опита да го бутне от масата.

Баба се спусна напред и успя да го хване, преди да падне на пода. Госпожа Дженкинс още пищеше с цяло гърло, а господин Дженкинс се бе надвесил над нас и крещеше:

— Махайте се от тук! Как се осмелявате да плашите така жена ми! Незабавно разкарайте тази гнусна мишка!

— Помощ! — изписка госпожа Дженкинс. Лицето й бе добило пепеливия цвят на рибешки корем.

— Е, направих каквото можах — каза баба, обърна се и излезе от салона с Бруно в ръка.

Върнахме се в стаята, баба извади мен и Бруно от чантата си и ни остави върху масата.

— Защо, за бога, не проговори и не каза на баща си кой си? — обърна се тя към Бруно.

— Защото устата ми беше пълна — отвърна той, скочи веднага обратно в купата с банани и продължи да яде.

— Какво непослушно момче си ти — каза му баба.

— Не е момче, а мишка — рекох аз.

— Точно така, скъпи. Но сега нямаме време да се тревожим за него. Трябва да измислим план. След около час и половина всички вещици ще слязат да вечерят в трапезарията, нали?

— Да. И на всяка трябва да дадем по една доза от отварата за мишки. Но как ще го направим?

— Бабо, струва ми се, забравяш, че една мишка може да се шмугне на места, до които хората не могат да достигнат.

— Прав си, скъпи. Но дори и мишка не може да пълзи незабелязано по масата с бутилка и да ръси от отварата върху печеното говеждо в чиниите на вещиците.

— Не възнамерявам да действам в трапезарията — казах аз.

— А къде?

— В кухнята, докато приготвят храната им.

Баба ме зяпна.

— Милото ми дете — каза тя бавно, — струва ми се, че откакто те превърнаха в мишка, си станал два пъти по-умен!

— Една малка мишка може да пропълзи в кухнята между тенджерите и тиганите и ако внимава много, никой няма да я забележи.

— Великолепно! — извика баба. — Божичко, мисля, че идеята ти ще свърши работа.

— Само че как ще разбера коя е тяхната храна? Не искам да сипя отварата в грешната тенджера. Ще е истинска катастрофа, ако превърна всички гости в мишки по грешка и особено теб, бабо.

— Тогава трябва да се промъкнеш в кухнята, да си намериш добро скривалище, да чакаш… и да се ослушваш. Просто се сгуши в някоя пролука и слушай какво казват готвачите… а после с малко късмет някой ще ти подскаже. Независимо дали я приготвят за голяма група хора, храната винаги се готви отделно.

— Добре — отвърнах аз. — Така ще направя. Ще се спотая, ще се ослушвам и ще се надявам да извадя късмет.

— Ще бъде много опасно — каза баба. — Мишките не са добре дошли в кухнята. Ако те видят, ще те пребият до смърт.

— Няма да допусна да ме видят.

— Не забравяй и че ще носиш бутилката, а така няма да си толкова бърз и пъргав.

— Мога да тичам доста бързо на задните си крака с бутилката в предните лапи. Нали преди малко направих точно това? Качих се до тук от стаята на Върховната вещица с бутилката в лапи.

— А как ще отвориш капачката? — попита баба. — Това може да те затрудни.

— Нека опитам. — Взех малката бутилка и с двете си предни лапи успях да отвъртя капачката доста лесно.

— Чудесно. Ти наистина си много умен мишок — каза баба и погледна часовника си. — В седем и половина ще сляза в трапезарията за вечеря и ще те взема в чантата си. След това ще те пусна под масата заедно с бутилката, но после ще се наложи да се справиш сам. Ще трябва да прекосиш незабелязано трапезарията и да минеш през вратата към кухнята. През вратата непрекъснато влизат и излизат келнери. Ще трябва да изчакаш подходящия момент и да се шмугнеш след някой от тях. Само внимавай да не те стъпчат и да не те смачкат с вратата.

— Ще се опитам — казах аз.

— И каквото и да се случи, не допускай да те хванат.

— Престани да ми напомняш това, бабо. Притесняваш ме.

— Ти си истински смелчага. Много те обичам.

— Какво ще правим с Бруно? — попитах аз.

Бруно вдигна глава.

— Идвам с вас — каза той с пълна уста с банан. — Няма да пропусна вечерята!

Баба се замисли за миг.

— Ще те взема, ако обещаеш да се държиш добре. Искаш ли да хапнеш нещо, скъпи? — обърна се тя към мен.