Роалд Дал - Вещиците

Изчаках, докато всички минаха покрай мен, и се спуснах към вратата на кухнята. Един келнер я отвори, за да влезе. Шмугнах се след него и се скрих зад голяма кофа за боклук. Останах там за няколко минути, като само слушах врявата и разговорите. Боже, какво място беше кухнята! Какъв шум! Парата! Тракането на всички онези тенджери и тигани! Как само викаха готвачите! А келнерите влизаха и излизаха от трапезарията и крещяха поръчките си! „Четири супи, две порции агнешко и две порции риба за двайсет и осма маса! Три ябълкови пая и два ягодови сладоледа за седемнайсета!“ Непрекъснато се чуваха подобни реплики.

Малко над главата ми, отстрани на кофата за боклук, стърчеше дръжка. Стиснал бутилката, подскочих, направих салто във въздуха и се хванах за дръжката с края на опашката си. В следващия миг вече се люлеех надолу с главата. Беше страхотно. Помислих си: „Сигурно така се чувства акробатът на трапеца, когато се люлее високо във въздуха под купола на цирка“. Единствената разлика беше, че неговият трапец можеше да се люлее само назад и напред. Моят трапец (моята опашка) се люлееше във всяка посока, в която поисках. Може би все пак щях да стана мишка цирков артист.

В този миг един келнер влезе с чиния в ръка и каза:

— Старата вещица от четвърта маса казва, че месото е много твърдо! Иска друга порция!

Един от готвачите рече:

— Дай ми чинията й!

Паднах на пода и надзърнах иззад кофата за боклук. Видях как готвачът изхвърля месото от чинията и слага друго парче. После каза:

— Хайде, момчета, сипете й малко сос! — Той обиколи с чинията всички в кухнята и знаете ли какво направиха те? Всеки от готвачите и помощниците се изплю в чинията на старата жена! — Да видим сега дали ще й хареса! — добави готвачът и подаде чинията обратно на сервитьора.

Малко след това друг келнер влезе и извика:

— Всички от КДБЖД искат супа!

Тогава се надигнах и наострих уши. Подадох се малко повече иззад кофата за боклук, за да виждам какво става в кухнята. Мъж с висока бяла шапка, който явно беше главният готвач, извика:

— Сложете супата за дългата маса в най-големия сребърен супник!

Главният готвач сложи голям сребърен съд върху дървения плот, простиращ се по цялото протежение на отсрещната стена. „Ще сипят супата в сребърния супник — помислих си аз. — Значи там трябва да изсипя съдържанието на бутилката.“

Забелязах, че високо над плота, почти под тавана, има дълъг рафт, наблъскан с тенджери и тигани. „Ако някак си се добера до онзи рафт, тогава ще успея. Ще се озова точно над сребърния супник“ — помислих си аз.

Но първо трябваше някак си да стигна до другия край на кухнята и да се кача на средния рафт. Хрумна ми великолепна идея! Отново скочих нагоре и омотах опашка около дръжката на кофата. След това увиснах надолу с главата и се залюлях. Люлеех се все по-високо и по-високо. Спомних си за акробата на трапец в цирка, на който бях ходил миналия Великден, и начина, по който той караше трапеца да се люлее все по-високо, а след това се пускаше от него и прелиташе във въздуха. И така, в точния миг, когато достигнах най-високата точка, се пуснах от дръжката, прелетях през кухнята и се приземих идеално на средния рафт!

„Боже, какви удивителни неща може да прави една мишка! А аз още съм начинаещ!“ — помислих си аз.

Никой не ме видя. Всички бяха твърде заети с тенджерите и тиганите. От средния рафт някак си успях да се покатеря върху тънка тръба за вода в ъгъла и за нула време се озовах на най-горния рафт точно под тавана, заобиколен от тенджери и тигани. Знаех, че там няма как да ме видят. Мястото беше страхотно и започнах да си проправям път към края на рафта, докато не се озовах точно над големия празен супник, в който щяха да сипят супата. Оставих бутилката. Отвъртях капачката, пропълзях до ръба на лавицата и бързо изсипах съдържанието в сребърния супник.

В следващия миг един от готвачите дойде с гигантски казан с димяща зелена супа и го изсипа в сребърния супник. После й сложи капака и извика:

— Супата за голямата маса е готова!

Тогава дойде келнер и отнесе сребърния супник.

Успях! Дори да не се върнех жив при баба си, вещиците щяха да изпият отварата! Оставих празната бутилка зад една голяма тенджера и тръгнах обратно по най-горния рафт. Беше ми много по-лесно да се движа без бутилката. Започнах да използвам опашката си все повече. Прелитах от една дръжка на тенджера на друга и така по целия рафт, докато долу под мен готвачи и келнери се суетяха, кипяха чайници, пращяха тигани и вряха тенджери, и си помислих: „Какъв живот само! Колко е забавно да си мишка и да правиш подобни вълнуващи номера!“. Продължавах да се люлея възхитително от дръжка на дръжка и така се забавлявах, та напълно забравих, че ако някой в кухнята погледне нагоре, ще ме види съвсем ясно.