Роалд Дал - Вещиците

Самият Роалд Дал имал пет деца: Оливия, Теса, Тео, Офелия и Луси. Оливия починала трагично от шарка, когато била на седем годинки — на същата възраст, на която починала и най-голямата сестра на Роалд.

На 16-годишна възраст Роалд Дал решил сам да отиде на почивка във Франция. Прекосил Ламанша от Дувър до Кале с 24 лири в джоба си, доста пари за 1933 г. Роалд копнеел да види Средиземно море, затова се качил на влак първо до Париж, а след това и до Марсилия. Оттам пък хванал автобус, който следвал плажната ивица, до Монте Карло. Слязъл в Сен Жан Кап Фера, където десет дни правел каквото си пожелаел. Това било първото му изследване на абсолютната свобода и на това, да разбере какво означава да си пораснал.

Роалд се върнал вкъщи по същия маршрут, но когато достигнал Дувър, се оказал без пукната пара. За щастие обаче непознат спътник му дал 10 шилинга (около 1 лев!) за билет, за да се прибере с трамвая. Роалд никога не забравил неговата любезност и великодушие.

На 17-годишна възраст той решил да отиде в Нюфаундленд, Канада, и се записал в група на младите изследователи от държавните училища. Заедно с още 30 момчета той прекарал три седмици в безлюдни местности с огромна раница. Тя тежала толкова, че Роалд се нуждаел сутрин от помощ, за да я вдигне на гръб. Момчетата се хранели със сушено пресовано месо, леща и ягоди, а когато били особено гладни, експериментирали с варени лишеи и еленов мъх. Това било истинско приключение, по време на което Роалд заякнал и оттогава бил готов за всичко!

Роалд Дал имал строго определен дневен режим. Закусвал в леглото и четял пощата си. В 10:30 часа прекосявал градината, отивал в писателската си колиба и работел до 12 часа. След това се прибирал в къщата за обяд — обикновено изпивал по чаша джин с тоник и ядял норвежки скариди с майонеза и маруля. За десерт след всяко хранене Роалд и семейството му изяждали по един шоколад от червена пластмасова кутия.

След кратка дрямка той си вземал термос с чай в писателската колиба и работел от 16 до 18 ч. Прибирал се в къщата точно в 18 ч., готов за вечеря.

Роалд пишел с молив и използвал точно определен модел жълти моливи с гумичка на върха. Преди да започне да пише, Дал винаги поставял шест подострени молива в буркан на бюрото си. Моливите изкарвали по два часа, преди да се наложело да ги подостри отново.

Роалд използвал и точно определен вид хартия. Написал всичките си книги на американски бележници с жълти страници, които му изпращали от Ню Йорк. Той пишел и преписвал, докато не останел доволен от всяка дума. Изхвърлял много жълти листове. Веднъж месечно, когато голямата кофа за боклук в колибата му се препълнела, той запалвал голям огън от хартията пред колибата (една от белите й стени бързо се изцапала с черни сажди).

След като завършел книга, Роалд давал купчината жълти листове на секретарката си Уенди, а тя преписвала текста на пишеща машина и го изпращала на издателя му.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/7407

Издание:

Роалд Дал. Вещиците

Английска. Първо издание

ИК „Ентусиаст“, 2011

Редактор: Велислава Вълканова

Коректор: Снежана Бошнакова

Илюстрации: Куентин Блейк

Предпечат: Митко Ганев, Светлана Цонева

ISBN: 978-954-8657-69-3