Роалд Дал - Вещиците

— Ако отдолу е нейната стая — казах аз, — се обзалагам, че мога да се спусна и да вляза в нея.

— Но пак ще те хванат — отвърна баба. — Не ти позволявам.

— В момента всички вещици са долу, на Слънчевата тераса, и пият чай с управителя. Върховната вещица сигурно няма да се прибере преди шест часа. Тогава ще раздаде готовата отвара на най-старите вещици, които са твърде грохнали, за да се катерят по дърветата за яйца от грухтил.

— Дори да успееш да влезеш в стаята й, какво ще правиш след това?

— След това ще се опитам да намеря мястото, на което крие Отварата със забавено действие за създаване на мишки, и ако успея, ще открадна една бутилка и ще я донеса тук.

— Ще можеш ли да я носиш?

— Мисля, че да. Бутилчицата е миниатюрна.

— Страх ме е — рече баба. — И какво ще правиш с бутилката, ако успееш да я отмъкнеш?

— Една бутилка стига за петстотин души. Следователно има по две дози за всяка вещица. Можем да ги превърнем в мишки.

Баба подскочи един-два сантиметра във въздуха. Стояхме на високия балкон, от земята ни деляха много метри и аз едва не излетях през парапета, когато тя подскочи.

— Внимавай да не ме изпуснеш, бабо.

— Каква идея само! — извика тя. — Фантастична е! Невероятна! Ти си гений, миличък!

— Страхотна е, нали!

— Ще се отървем от всички вещици в Англия с един удар! — викна баба. — Всички до една заедно с Върховната вещица!

— Длъжни сме да опитаме — казах аз.

— Чуй сега — продължи баба, като едва не ме изпусна през парапета от вълнение. — Ако успеем, това ще е най-големият триумф на хората, откакто има вещици!

— Чака ни обаче много работа — казах аз.

— Разбира се, че ни чака много работа. Но за начало, да речем, че успееш да вземеш някоя бутилка, как ще сипеш отварата в храната им?

— По-късно ще го измислим. Първо ще се опитам да взема бутилката. Как да се уверим, че тя наистина е в стаята под нас?

— Веднага ще проверим! — извика баба. — Ела! Не бива да губим нито миг!

Баба ме взе в едната си ръка, излезе от спалнята и се втурна по коридора, като потупваше с бастун по килима при всяка своя стъпка. Слязохме по стълбите до четвъртия етаж. Номерата на стаите от двете страни на коридора бяха изписани със златисти цифри.

— Ето тук е! — извика баба. — Номер четиристотин петдесет и четири.

Тя натисна бравата. Вратата, разбира се, бе заключена.

Баба се огледа наляво и надясно по дългия празен коридор.

— Мисля, че си прав. Тази стая почти със сигурност е точно под твоята.

Баба тръгна назад по коридора и преброи колко врати има между стаята на Върховната вещица и стълбището. Бяха общо шест врати.

После се качихме на петия етаж и направихме същото.

— Стаята й наистина е точно под твоята! — извика баба. — Наистина е там!

Тя ме отнесе обратно в спалнята ми и излезе на балкона.

— Това отдолу е нейният балкон. Освен това вратата към спалнята й е широко отворена! Как ще се спуснеш?

— Не знам — отвърнах аз.

Стаите ни бяха в предната част на хотела и гледаха към плажа и морето. Непосредствено под балкона ми, на стотици метри отдолу се виждаше ограда с остри колове. Ако паднех, с мен бе свършено.

— Сетих се! — извика баба.

Тя се втурна в стаята си, започна да тършува из чекмеджетата на скрина и накрая извади кълбо синя вълнена прежда. В единия край на нишката имаше няколко игли и недовършен чорап, който баба бе започнала да ми плете.

— Идеално — каза тя. — Ще те сложа в чорапа и ще те спусна на балкона на Върховната вещица. Но трябва да побързаме! Онова чудовище ще се прибере всеки момент.

Баба ме отнесе задъхана обратно в спалнята ми и ме изнесе на балкона.

— Готов ли си? — попита тя. — Сега ще те сложа в чорапа.

— Надявам се да успея, тъй като съм само едно малко мишле.

— Ще се справиш. Успех, миличък.

Тя ме сложи в чорапа и започна да ме спуска от балкона. Аз се свих и затаих дъх. През пролуките в плетката виждах доста ясно. На километри под мен децата, които си играеха на плажа, бяха големи колкото бръмбари. Чорапът започна да се полюшва от ветреца. Погледнах нагоре и видях как баба е подала глава над парапета на балкона.

— Почти стигна — провикна се тя. — Готово! Сега ще те поставя леко на терасата и готово!

Усетих лек удар.

— Хайде, влизай — провикна се баба. — Побързай! Претърси стаята!

Изскочих от чорапа и пропълзях в спалнята на Върховната вещица. Вътре се носеше същата миризма на плесен, която долових и в балната зала. Така воняха вещиците. Напомняше ми за миризмата в мъжката обществена тоалетна на гарата в града ни.