Петър Бобев - Жрицата на змията

На прага внезапно застана мисионерът. Дали бе подслушвал?

— Много дълги излязоха преговорите ви — рече той с предишния си суров глас. — Прибирайте се вътре зад мрежите! Нямам намерение да изпращам надолу по реката болни от малария.

Двамата го последваха мълчаливо. Фернандо и Жак вече бяха седнали до масата.

Мисионерът покани новодошлите да се нахранят. Щом видя раната на новия си гост, той взе от походната аптека бинтове и сръчно я почисти.

Боян поглеждаше крадешком индианеца и неволно му се възхищаваше. Лицето му не трепваше, макар че мисионерът чоплеше дълбоко в раната.

— Не боли ли? — подметна Боян.

— Боли — усмихна се Утита.

— Защо не викаш тогава?

— Защото и да викаш, пак боли.

След превръзката почнаха да вечерят и чак когато се нахраниха, Доналд Джексън се облегна на стола си.

— Сега вече да се разберем — рече той. — Утре ще отида с Утита да прегледам сина му. Това значи най-малко три дни. Затова ви предлагам да се стегнете още тая вечер. Утре заран ще ви изпратя с една пирога към Манаос, а аз спокойно ще продължа работата си.

Фернандо подхвърли заядливо:

— Не е особено любезно, не сте ли съгласен?

Мисионерът се сопна грубо:

— Не съм тук, за да приказвам любезно, а правдиво. Вие сами се убедихте, че не сте подготвени за такава експедиция. И аз решително отказвам да ви помагам повече.

Фернандо пак се обади:

— Да ни помагате? Това нощес помощ ли беше?

А Боян мислеше, търсеше доводи, диреше начин да склони някак си този стар твърдоглавец.

— Сеньори! — обърна се той към спътниците си. — Моля ви, идете да си легнете! Ще ми се да поговоря с нашия домакин насаме.

— Но за последен път! — предупреди го Джексън.

— Да, за последен.

Фернандо и Жак отидоха в съседната стая, където им беше определено да спят. На излизане Фернандо му даде знак да не отстъпва. Камюс въобще не се обърна, стиснал гневно устни. Утита разпъна хамака си в столовата. Тук щеше да спи.

За да не го разбере индианецът, Боян заговори на английски:

— Отец Джексън, вие може би смятахте, че от жажда за злато търся тоя град…

Мисионерът го прекъсна:

— Подбудите ви не ме засягат. Засягат ме действията ви. Създавате ми грижи. Аз съм тук мисионер, изпратен да спасявам душите на непокръстените езичници, а не комисионер на разни авантюристи.

Боян възрази живо:

— Но аз не съм авантюрист. Видях Розовия град. С очите си го видях. А вчера откопах и статуята, намерих шосето за града.

Мисионерът го гледаше с присвити очи.

— Е?

Боян въздъхна. Да издаде ли тайната на Утита, най-силния довод? Но не! Сдържа се. Каза друго:

— Да си призная, всъщност не само като учен се стремя натам. Има още нещо. Онзи ден не се осмелих да ви призная, досрамя ме. Сега няма да скрия. Чуйте и решете сам! Когато изплувах на брега след катастрофата, аз нямах сили да се мръдна. Лежах до вечерта. Нападна ме ягуар. И щях да загина, ако не беше тя… Една прекрасна девойка, хубава и печална, с руса коса — най-русата коса, която съм виждал. Въоръжена с лък, тя уби ягуара. После ми заговори. Заговори на някакъв странен, свирещ език. А до нея стоеше огромна змия, дълга тридесет-четиридесет метра. И това страхотно чудовище се подчиняваше на девойката, слушаше я като кученце…

— Кошмар! — отсече Джексън. — Такива змии няма.

Но Боян възрази:

— Някои пътешественици ги споменават, макар че официалната наука все не смее да ги признае. Майор Фосет твърди, че е убил деветнадесетаметрова анаконда и заради това в Англия го нарекли нагъл лъжец. Мисионерът Виктор Хайнц видял водна змия, достигаща на дължина двадесет и пет метра. Показвали са ми снимки на такива змии — около тридесет и пет метра дълги, убити с картечници.

Доналд Джексън мълчеше, изгубил охота да слуша повече.

Боян преглътна от вълнение и довърши мисълта си:

— Ето заради тая девойка най-много искам да отида в града! И за нея! И за науката! Не мога иначе! Разбирате ли ме?

Мисионерът сякаш се сепна от сън.

— Хубава девойка с руса коса! Най-русата коса! А на каква възраст?

— Деветнадесет-двадесет години.

Джексън продължи да говори като че ли повече на себе си:

— Европейка сред развалините в джунглата! Какво ще дири там?

Младият мъж отговори бързо:

— Но там живеят амазонките. Тя е истинска амазонка, с плитка около главата и огромен лък.

Мисионерът се обърна към легналия индианец, който ги следеше мълчаливо под полуспуснатите си клепачи, и го запита:

— Утита, чувал съм от съплеменниците ти, че си живял сред жените-господарки. Какви бяха те — бледолики или индианки?