Петър Бобев - Жрицата на змията

Спътниците му мълчаха. След малко Фернандо дигна глава.

— Пресвети отче — почна той предизвикателно. — Ясно ми е, че всичко беше скроено от вас. Нали познах?

Мисионерът мълчеше безучастно. Не отричаше, не потвърждаваше.

Фернандо добави:

— И вие като нас си имате планове, правите си сметки. Ако ви пречим, кажете ни! Ще я нагласим така, че всички да спечелим. Ако има злато, то ще бъде толкова много, че ще стигне не само за четирима съдружници, а за цял полк. Кажете, какво искате вие?

Доналд Джексън отговори неочаквано кротко на тази груба обида:

— Искам да не ми създавате повече грижи. Да вървите там, отдето сте дошли. Тук не е нито музей, нито Рио де Жанейро.

И погледна предизвикателно първо Боян Симов, после Фернандо Бендейра.

— Тук е най-дивото кътче на Амазония. Няма нито злато, което да делим, нито неоткрити цивилизации.

— А статуята, която намерихме днес? — оживи се Боян.

— Една статуя още не значи град — подметна небрежно Джексън.

— А пътят? Настилката от плочи, водеща в селвата?

— Навярно светилище на речния бряг.

Боян отново почувствува старата си неприязън към този смръщен мизантроп, с неговата необяснима, безсмислена упоритост.

— Доктор Джексън — почна той, — уважавам знанията ви като лекар…

Изведнъж мисионерът го хвана грубо за ръката.

— Не повтаряйте това! Чувате ли? Доктор Джексън не съществува! Пред вас е отец Доналд.

— Това няма значение.

— За мен има! — викна мисионерът гневно. — Има…

При тоя изблик на гняв Боян се смути, но продължи:

— Позволете и на мен да кажа мнението си по археологичните проблеми. Смятам, че имам известно право. Няколко години се занимавам с това. Здраво съм се блъскал. Изградил съм своя хипотеза. Остават ми само няколко брънки. Стар въпрос, прастар. История или легенда? Но фактите се трупат всеки ден. По всички краища на света съществуват легенди, чудни легенди, сходни, сякаш родни сестри… Преди хилядолетия в Египет излязъл от морето богът Тот, във Вавилония — божественият Оанес, в Индия — Парашария, в Гърция — Пелагос, в Мексико, при ацтеките — Кецалкоатъл, при муиските в Колумбия — Бочика, при перуанските индийци — Замна, в народа мая — Кукулкан, в Юкатан — Вотан… И забележете, всички тези просветители идват от морето. Всички те донасят култа на слънцето и на змията. Донасят със себе си наука и знания, готова държавна организация и култура, донасят еднакъв календар и йероглифно писмо, запознават туземците със земеделие, с архитектура, с изкуствено напояване, с астрономия, балсамиране и гадаене по животински вътрешности. Навсякъде строят пирамиди. Всички те са изобразявани като едри брадати мъже. Всички. В Египет, Индия, Африка и Европа те идват от запад; при ацтеките, майте и инките в Америка — от изток. Има ли друг извод освен един?

В този миг проехтя първият изстрел на Утита. Чу се топуркане на много нозе и на брега изскочиха група полуголи хора. Втори гърмеж. Утита падна на земята.

— Спрете! — извика Джексън и изпразни във въздуха пушката си.

Нападателите се смутиха от неочакваната намеса. Някои търтиха назад. Утита се възползува от суматохата, сгъна тялото си и като се изправи на плещи, ритна с крака неприятеля си, който вече беше замахнал с копието. После скочи прав. Но друг противник се метна на гърба му като пума. В ръката му лъсна нож.

Утита се хвърли по гръб. Врагът му изпусна ножа, ала не отслаби хватката около врата му. Почна да го души. Опомнили се от първото смайване, другите индианци се върнаха отново, насочиха копията си.

Тогава пирогата опря до брега. Мисионерът пак стреля във въздуха. Боян, видял на лунната светлина как неколцина нападат сам човек, стисна едно гребло и връхлетя с него. Не понасяше неравния бой. Винаги беше на страната на по-слабия. И тъкмо навреме. Ако бе закъснял една секунда, няколко остриета щяха да пронижат гърдите на Утита. Боян замахна с веслото и отблъсна настрана протегнатите копия. Замахна втори път, трети път — вече по главите на нападателите.

Дотича и Доналд Джексън с пушката, следван от Жак Камюс с другото гребло, Фернандо се засуети в лодката да дири оръжие.

Индианците не устояха. Пръснаха се. Изчезнаха в мрака.

Утита се надигна, метна пушката през рамо, взе и торбата си.

Джексън запита:

— Какво става тук?

Индианецът вдигна рамене.

— Искаха да ми отрежат главата.

Боян усети как го облъхна ужас при този безстрастен отговор.

— Да ти отрежат главата? — възкликна той. — А аз все не допусках… В наши дни…