Петър Бобев - Отровният пръстен

Най-сетне тавриецът не се стърпя.

— Омръзна ми! Давам ти три дни срок да ме отведеш. Не го ли сториш, ще ти хвръкне главата!

Агар сви рамене.

— С моята глава ще загубиш толкова злато, колкото не е видяла цяла Таврия 258 258 Таврия — в древността: Крим. .

Москон пак отстъпи, склони да изчака още десет дни. За да не стоят без работа, само за занимавка ограбиха едно търговско корабче. Нямаше много печалба от него, защото плаваше почти празно, запълнено с пясък за баласт, в който бяха набучени дузина амфори с жито. Вързаха в пиратския трюм петимата му моряци, а на пленения кораб изпратиха десетина пирати. Малък беше корабът, ала в битка все можеше да окаже помощ, като нападне жертвата изотзад.

Скил не участвуваше в разговорите. Или помагаше на моряците при платната, или почистваше с тях оръжие и брони, или изпъваше кожите върху плетените им щитове, или пък седеше на бака и гледаше към изток. Вятърът просвирваше във вантите, плющеше в платната, а отдолу, от гребната палуба се носеше ритъмът на тъпана и дружният плясък на греблата. Чуваха се грубите ругатни на хортатора 259 259 хортатор — пом. капитан, командващ гребците. , който подвикваше на мързеливците. И неволно, колкото и да го отблъскваше Скил, споменът пак се изправяше пред очите му. Отнасяше го надалеч, все на изток, откъдето прииждаха вълните, към оня бряг, където бе оставил девойката. Виждаше я пред очите си. И устните неволно шепнеха името й: „Амага!“

Дори не знаеше вярно ли говори Агар или мами разбойниците, за да забави колкото може повече робската верига. Макар и побратими, не му бе споменал нищо. Затова Скил не го бе питал повече. Пък и не го блазнеше златото. Мислеше само за свободата. Ако Агар успееше да ги освободи със злато, добре. Ако не успееше, Скил също си правеше плановете. Дебнеше, следеше. И някоя нощ щеше да спусне лодката зад борда…

Накрая Фагимасад 260 260 Фагимасад — скитски бог на морето. , морското божество, им се усмихна.

Плаваха някъде към Калатис 261 261 Калатис — селище на Черно море между Истрия и Томи. , когато падна мъглата. От вчера бе застудяло много, да не повярваш, че е още лято. Дъхът им се виждаше като сред зима. Ала чак толкова не бяха очаквали. От север запъплиха като стена, в бавна лавина огромни облачни вълма, които затиснаха морето, обхванаха във влажните си пипала пиратската флота. Хората, ще речеш, дишаха морска пяна, а не въздух.

Москон посочи с ръка.

— Какво ще речеш сега?

Агар погледна наоколо. Наистина, можеше. В такова време имаше надежда да се промъкнат, без да ги усетят дори на небето, при Папай 262 262 Папай — главен бог на скитите. . Сякаш не плаваха по морето, а летяха в някаква бяла празнота, сред едно безкрайно нищо, отвъд което нямаше ни море, ни кораби, ни суша.

И Агар отвърна:

— Сега може!

— Тогава води ме! — почти извика Москон. Сколотът се усмихна.

— Как тъй ще те заведа? Да ти дам златото в ръцете и ти да ме заколиш?

Лицето на пирата, до преди малко грейнало от радостна надежда, изведнъж почервеня от гняв, сля се с рижата му коса и брада. Наистина такива бяха помислите му.

— Значи, не ми вярваш? Така ли?

Агар съзнаваше силата си.

— Така е! Никой не вярва на мен, никому не вярвам и аз.

— Като съм пират, смяташ…

— Нищо не смятам. Искам да остана жив. Само това.

Москон отново се бе овладял. Дори се разсмя. Неволно му стана драго, че толкова се боят от него.

— Грозна ни е славата. Ама за нищо. Че с какво съм по-лош аз от Лизимах? От Селевк? Навярно не си чувал това. Отде ще го знаеш — прост сколот? Хванал Големият Александър един наш брат от Хиос, Аристоник го викали. Ще го беси на мачтата. А оня, Аристоник де, му рекъл: „Аз правя на дребно това, което ти вършиш на едро“. Ей такива са и Лизимах, и Селевк, а ти само на мене не вярваш.

— Никому не вярвам. Не само на теб.

Москон хвана меча си.

— Май че вече трябва да те дам на палача. Пред него може да проговориш.

— Няма да го направиш. Защото знаеш, че тогава съвсем нищо не ще чуеш. Затуй нека да се уговорим ние двамата!

— Казвай!

Отдавна беше скроил плана си Агар. Прекроявал го бе оттогава десетки пъти. Струваше му се, че добре го е изпипал. И се приведе към ухото му.

— Ще ми дадеш единия кораб. С най-верния ти човек. Да си взема сам дела. А той да види къде е скривалището. И да следи да не взема повече, отколкото ми се полага. После, когато отида на сигурно място, когато се уверя, че няма да ме настигнеш, ще го пусна. Та да ти покаже останалото.