Петър Бобев: Отровният пръстен

И тук, пак от роб научи за похода, що замислял Лизимах; за похода, в който разчитал веднаж завинаги да се разправи с Дромихайт, размирния цар на войнствените гети.

Току-що бе заръчала на един роб — каруцар, тръгващ със стопанина си по търговия към Гетия, да намери Дромихайт и да му съобщи тая вест. То се знае, не тя самата му го каза. Изпрати при него друг роб, на когото пък беше дала тая заръка чрез трети. Заплашила го бе, че ако не изпълнеше повелята й, ако се отметнеше, Дионис щеше да го намери накрай света, за да го порази. А и тя, макар и сляпа, вижда по-добре от другите — познава кой какво замисля. И прокраднеше ли се в главата му уплаха или алчност, за да го тласне към измяна, тя щеше да узнае начаса и да го срази със своето проклятие. А славата й беше толкова голяма, че малцина биха дръзнали да не я зачетат.

Пък не само на робите, и на свободния народ — демоса 21 21 демос — свободно градско население, разположено в обществената йерархия между аристократите и робите. разчиташе Орития; на демоса, който пъшкаше под тежката пета на Лизимах. Защото единствени железните му фаланги задържаха на власт тираните. И не само в Тиризис, а и в Истрия 22 22 Истрия — селище до делтата на Дунава. , в Калатис 23 23 Калатис — селище на Черно море между Истрия и Томи. , Томи 24 24 Томи — гр. Кюстенджа. , Дионисополис 25 25 Дионисополис — при Балчик. ; и в Одесос 26 26 Одесос — гр. Варна. , в Бизоне 27 27 Бизоне — селище при гр. Каварна. , в Аполония 28 28 Аполония — гр. Созопол. , Анхиалос 29 29 Анхиалос — гр. Поморие. и Месамбрия 30 30 Месамбрия — гр. Несебър. . Само силата на Лизимах крепеше олигархията 31 31 олигархия — управление на малцинството от богати аристократи. в елинските градове по Понтийското крайбрежие. И не само тук, а по целия свят, където беше стъпил кракът на Александър 32 32 Александър Велики — цар на Древна Македония, роден 356 г. пр.н.е., заел престола 336 г. и умрял при исторически неизяснени обстоятелства 323 г. пр.н.е. . Тя им даваше власт да ограбват, да притесняват както робите, така и бедния работен народ.

Градските богаташи налагаха непосилни данъци на дребните занаятчии, разоряваха ги и върху развалините на малките им работилнички изграждаха своите обширни ергастерии 33 33 ергастерия — занаятчийска работилница, в която работят роби. , напълвани с вещи роби, докарвани отвред. Разчиташе Орития и на дребните търговци, които по-рано чакаха гети и скити да им докарват житото си до самото пристанище, където им оставаше само да го натоварват на корабите. А сега богаташите сами изпращаха керваните си, охранявани от силна стража, във варварските земи, за да купуват направо там всичко, което им е нужно. И тъй изместваха, оставяха без хляб и препитание търговския дребосък.

Син на такъв дребен търговец, на тиризийския гражданин Аридей, беше и Хефестий — висок, силен момък, току-що напуснал гимназиона 34 34 гимназион — място за гимнастически упражнения на младежите. , който след някой и друг ден трябваше да стане ефеб 35 35 ефеб — млад войник със сравнително по-висш социален произход. , млад войник, отреден да брани родния град.

Когато той изкачи мраморните стъпала, които водеха към малкия храм на Дионис навръх скалистия нос, Орития мигновено го позна. Отдавна беше ослепяла старата жрица, отдавна заместваше с други дарби изгубеното зрение. И сега пак — с острия си слух, с несравнимото си обоняние, с някаква чудна интуиция, още преди да е заговорил, тя беше уверена, че е дошъл Хефестий.

А много знаеше Орития. Сбираха се недоволните от новия ред, който бе наложил още Александър покрай Евксинския Понт 36 36 Евксински понт — Черно море. ; недоволствуваха срещу натрапения от Лизимах първи архонт на Тиризис. Заговорничеха. И един от най-разпалените беше Хефестий. По много причини. Знаеше момъкът, че от алчността на архонта и неговите приближени — все едри търговци, баща му Аридей беше изпаднал в крайна бедност; че бе разпродал и керванските си коли, и робите си, та беше станало нужда старата му майка, без никаква отмяна, до смъртта си сама да поддържа дома и да слугува на мъжа и сина си. И не само заради бащината бедност. И заради прекрасната Пенелопа, която забрави клетвите, що си бяха разменили с Хефестий, и стана жена на търговеца Андрокъл, първия помощник на архонта.

— Кажи, Хефестие! — пошепна старата жрица. — За какво ти е нужен съветът на Дионис?