Петър Бобев - Отровният пръстен

Сведенията на заловения шпионин изясниха неясните до днес подозрения. Троил трябваше час по-скоро да се яви при Дромихайт, за да му разкрие всичко, що бе научил, да го предупреди.

Няколко часа той препуска през степта направо, без път и пътека, та да съкрати пътя, да стигне навреме.

Не успя да превари. Когато запотеният му кон връхлетя в тирсиса 77 77 тирсис — тракийска крепост. — крепостта на Дромихайт, съдбоносното тържество вече бе започнало. В тесния площад, сред високите стени, изградени от неспоени камъни, гъмжеше народът: мъже с кожуси, с широки гащи и лисичи калпаци, жени с диплени сукмани и пъстри забрадки, благородници с разкошни дрехи, но всички — и прости, и знатни — наметнати с шарени тракийски зейри 78 78 зейра — наметало с качулка (на турски: япанджак, ямурлук). .

Пред олтара беше запазен тесен кръг, отвъд който — войскарите, препасали кривите си махайри 79 79 махайра — къс извит тракийски меч. , с кръгли щитове пелти през лявото рамо и дълги мечове ромфеи в десните ръце, изблъскваха надире развълнувания народ.

Троил продължи забързан към двореца. Трябваше да завари Дромихайт преди тържеството. После, изправен лице срещу лице със Залмоксис, никой нямаше право да го доближи, нито да му заговори.

Пред двореца, чийто първи етаж беше изграден от камък, а вторият — от дърво, го пресрещна заповедникът на царската охрана.

— Дромихайт замина — докладва той.

Заминал! Троил прехапа устни. Всяко забавяне даваше предимства на враговете.

— Къде?

— При Истър 80 80 Истър — река Дунав. . Да се срещне с вожда на даките. Снощи пристигна пратеник оттам. За неотложни преговори.

Отдавна ставаше дума даки, гети, мизи, скити да обединят силите си в борбата срещу Лизимах. Това беше, хубаво. Лошото беше, че Дромихайт щеше да преговаря, без да подозира новия ход на врага.

Младият военачалник се върна назад, раздвоен, замислен, незнаещ какво да стори — да изчака ли вожда тук, или да препусне подире му към Истър.

Внезапно при неговото приближаване гълчавата заглъхна, удавена от гръмналата музика. Проехтяха звуците на безброй кимвали, набли 81 81 набла — тракийски музикален инструмент. , самбики 82 82 самбика — тракийски музикален инструмент. , магадиди 83 83 магадида — тракийски струнен инструмент. и гайди, насочени от ритъма на мощните тимпани.

Тогава насред площада излезе Залмодегик, облечен в снежнобялото расо на безгрешника, с широко разперени ръце.

По обичая, осветен от вековете, върховният жрец живееше в скрита пещера, неизвестна за обикновените гети. Неколцина по-младши жреци и царят имаха право да го навестяват. И само изрядко, през година — две, за изключително важни събития, по негова воля той се явяваше пред народа, за да извести на всички, а не само на царя волята на Единствения бог.

Музиката изведнъж притихна. И сред настъпилата тишина проехтя гласът му:

— Сторете път на благородния Троил! Нека Троил заеме мястото, което му се полага!

И народът се разстъпи, раздели се на две. През зиналата пролука Троил пристъпи озадачен напред.

Двама слепи свирачи с дванадесетструнни магадиди в ръце приклекнаха от двете им страни. Пръстите им пробегнаха по опънатите струни. Залмодегик в такт с музиката извиси глас, запя проточено, но поривисто:

— Храбри гети, чуйте волята на Залмоксис, най-съвършения от съвършените, вечния и неотменния, който дарява здраве на тялото и на душата, дарява безсмъртие на тези, що вярват в него!

И народът запя в хор:

— Дари ни с безсмъртие, Безсмъртни!

Жрецът изчака да стихне песента.

— Чуйте, гети! Тъй както окото не бива здраво, ако не е здрава главата; както тялото не е здраво, ако душата не е здрава — тъй и отделният човек не е здрав, ако не е здрав целият народ. Затова изпълнявайте божите заповеди, слушайте волята на Залмоксис чрез устата на Залмодегик, та вашите тела някога да възкръснат за новия живот!

И хората — жени, мъже и старци, запяха отново:

— Дари ни с безсмъртие, Безсмъртни!

По знак на един по-нисш жрец музиката отново гръмна, понесе към небето самозабравеното песнопение на народа.

И пак по негов знак отново настъпи тишина. Гласът на жреца я разкъса като гръмотевица:

— Слушайте, гети, волята на Залмоксис!

Той замълча да си поеме дъх, да подсили въздействието на своите сетнешни думи:

— Тая нощ ми се яви Залмоксис. И ми рече: „Иди при народа! Веднага! Защото заплахата не чака. Заплахата се надига от север, кръвожадна и неукротима като придошла река.“