Астрид Линдгрен - Малките детективи и гълтачът на мечове

— Какво, мислиш, е това? — попита Размус и измъкна от джоба на панталона си малка снимка. Изглеждаше съвсем изпомачкана, на нея не личеше почти нищо, изобщо не се виждаше какво е снимано, но можеше да се прочете какво е написано отгоре, и те двамата прочетоха: „Тя, единствената“.

— Сигурно го и мисли — предположи Понтус и погледна Размус в очите.

И Размус кимна решително.

— Подръж Токер за миг — рече той. — Веднага ще се върна.

Колко разнообразен е все пак животът, когато си на единайсет години! Днес е „Обединено старо желязо АД“, утре е „Спасителен отряд за жертвите на любовта“. Този, който лежеше дебнешком в засада между елхите, съвсем не беше от „Обединено старо желязо АД“, в случай, че някой допускаше подобно предположение. Той беше от „Спасителния отряд за жертвите на любовта“ и съвсем безшумно положи на пейката до Прик една малка снимка.

И ето, те вече наблюдаваха гледката, Размус и Понтус, а навярно и Токер. Но не панорамата на Вестанвик, нея те не можеха да я видят. Можеха да видят само пейките и Прик и Йоахим. Можеха да видят, че Йоахим седна до Прик и я прегърна през раменете.

Спасителният отряд трябваше да е доволен. И наистина беше.

Но на Понтус изведнъж му стана някак си едновременно смешно и неловко. Представи си как в един хубав ден ще оглупее като двамата на пейката, и то без да разбере откъде му е дошло. Той угрижено поклати глава.

— Ако можеше никога да не стана такъв!

А Размус го успокои, Размус беше сигурен в себе си.

— Не, не, повярвай ми, ние никога няма да станем такива.

$id = 7792

$source = Моята библиотека

Издание:

Астрид Линдгрен. Малките детективи и гълтачът на мечове

ИК „Пан ’96“ ООД

Редактор: Цанко Лалев

Илюстрации: Ерик Палмквист

ISBN: 954-657-216-0

Шведската крона е равна на сто йоре. — Б.пр.