Роалд Дал - Джеймс и гигантската праскова

— Благодаря ти, скъпо дете — отвори очи господин Стоножка. После стана от дивана, прекоси плавно стаята и пропълзя в хамака си. Джеймс легна в своя — о, колко мек и удобен бе той в сравнение с твърдите голи дъски, на които лелите му го караха да спи у дома.

— Загаси светлината — каза господин Стоножка сънено.

Не последва нищо.

— Загаси светлината! — викна той по-силно.

Джеймс оглеждаше стаята и се чудеше на кого ли говори господин Стоножка, но всички спяха. Стария зелен скакалец хъркаше шумно през носа. Божата кравичка подсвиркваше, докато дишаше, а Червея, свил се като геврек в единия край на хамака, си хриптеше с отворена уста. Госпожица Паяк пък си бе изплела прекрасна паяжина в ъгъла и Джеймс видя, че се е сгушила в самия й център, където тихичко си мърмореше нещо насън.

— Казах да загасиш лампата! — извика гневно господин Стоножка.

— На мен ли говориш? — попита Джеймс.

— Естествено, че не говоря на теб, магаре такова! Онази луда Светулка е заспала с включена лампа!

За пръв път, откакто бе влязъл в стаята, Джеймс погледна нагоре към тавана, където видя нещо необикновено. Същество, подобно на гигантска муха без криле (беше дълго най-малко един метър), стоеше надолу с главата на шестте си крака в центъра на тавана, а задницата му сякаш буквално гореше. Прекрасна зелена светлина, ярка като най-силната електрическа крушка, се излъчваше от опашката му и осветяваше цялата стая.

— Това светулка ли е? — попита Джеймс, без да откъсва поглед от светлината. — Не ми прилича на насекомо.

— Разбира се, че е светулка — отвърна господин Стоножка. — Поне така твърди . Всъщност си съвсем прав. Тя е просто женска светулка без криле. Събуди се, мързелано!

Но Светулката не помръдна, затова господин Стоножка се протегна от хамака си и взе от пода една обувка.

— Изгаси проклетата светлина! — извика той и хвърли обувката към тавана.

Светулката бавно отвори очи и се взря в господин Стоножка.

— Няма нужда да си толкова груб — каза тя хладно. — Всичко с времето си.

— О, я загаси светлината, да не я угася аз! — извика господин Стоножка.

— О, здравей, Джеймс! — поздрави го Светулката, погледна надолу и му помаха усмихнато. — Не разбрах, че си дошъл. Добре дошъл, миличък, добре дошъл… и лека нощ!

После се чу щракване и светлината угасна.

Джеймс Хенри Тротър лежеше в тъмното с отворени очи, слушаше чудатите звуци, които „съществата“ издаваха в съня си, и се чудеше какво ли ще се случи на сутринта. Вече започваше много да харесва новите си приятели. Те изобщо не бяха толкова страшни, колкото изглеждаха на външен вид. Струваха му се изключително любезни и добри, въпреки всички крясъци и спорове помежду им.

— Лека нощ, Стар зелен скакалецо — прошепна той. — Лека нощ, Божа кравичке… Лека нощ, госпожице Паяк… — Но преди да изброи всички, той заспа.

— Потегляме! — изкрещя някой. — Най-накрая потегляме!

Джеймс се събуди стреснато и се огледа. Всички същества бяха станали от хамаците си и се щураха развълнувано из стаята. Изведнъж подът се разтърси силно, сякаш имаше земетресение.

— Започва се! — извика Стария зелен скакалец и заподскача от радост. — Дръжте се здраво!

— Какво става? — попита Джеймс и скочи от хамака си. — Какво се случва?

Божата кравичка, която очевидно бе добро и нежно създание, отиде до него.

— В случай че не си разбрал, ще се махнем от върха на този противен хълм, на който живеем толкова отдавна. Ще се търкулнем в тази огромна, прекрасна праскова до земите на… на… до земите на…

— На кого? — попита Джеймс.

— Няма значение — отвърна Божата кравичка. — Но не съществува по-ужасно място от този пуст хълм и твоите отвратителни лели…

— Чуйте! Чуйте! — развикаха се всички. — Чувате ли?

— Може и да не си забелязал — продължи Божата кравичка, — но цялата градина, още преди стръмния склон на хълма, е разположена под голям наклон. Затова единственото, което пречи на прасковата да се търкулне, е дебелата й дръжка, с която е закачена на дървото. Ако дръжката се счупи, потегляме.

— Внимавайте! — извика госпожица Паяк, когато стаята се наклони силно. — Тръгваме!

— Още не! Още не!

— В момента — каза Божата кравичка — нашият господин Стоножка, който има челюсти, остри като бръсначи, е отгоре на прасковата и прегризва стъблото. Всъщност явно почти е стигнал докрай, както виждаш. Искаш ли да те скрия под крилото си, за да не се прекатуриш, когато прасковата се откъсне?