Роалд Дал - Джеймс и гигантската праскова

— О, небеса! — възкликна той. — Знам какво е това! Стигнал съм до костилката на прасковата!

В следващия миг забеляза, че в костилката има изсечена вратичка. Той я бутна. Вратата се отвори. Джеймс пропълзя вътре и преди да успее да се огледа и да види какво има там, чу глас:

— Я виж ти кой е тук!

А друг глас добави:

— Чакахме те!

Джеймс спря и зяпна онези, които говореха, пребледнял от страх.

Тръгна да става, но коленете му трепереха толкова силно, че се наложи да седне на пода. Озърна се назад и си помисли, че може да се стрелне обратно в тунела, но вратата беше изчезнала. Сега зад него имаше само плътна кафява стена.

Облещените от страх очи на Джеймс обходиха бавно стаята.

Съществата — някои седнали на столове, други излегнати на дивана — го гледаха съсредоточено.

Същества ли?

Или бяха насекоми?

Насекомите по принцип са мънички, нали? Скакалецът, да речем, е насекомо.

В такъв случай как се нарича скакалец, голям колкото куче? Голям колкото голямо куче. Това едва ли може да мине за насекомо, нали?

В стаичката Стар зелен скакалец, голям колкото голямо куче, седеше точно срещу Джеймс.

А до Стария зелен скакалец имаше огромен Паяк.

А до Паяка имаше гигантска Божа кравичка с девет черни точки на алената си черупка.

И трите същества се бяха разположили на меки столове.

На дивана до тях удобно се бяха свили Стоножка и Червей.

На пода в далечния ъгъл нещо дебело и бяло приличаше на Копринена буба. Но то спеше дълбоко и никой не му обръщаше внимание.

Всяко от тези „същества“ бе голямо поне колкото Джеймс, а на странната зеленикава светлина, която струеше от тавана, представляваха абсолютно страховита гледка.

— Гладна съм! — заяви внезапно госпожица Паяк, с очи, вперени в Джеймс.

— Умирам от глад! — рече Стария зелен скакалец.

— Аз също! — извика Божата кравичка.

Стоножката, която явно беше мъжка, се поизправи на дивана.

— Всички сме изгладнели! — каза той. — Трябва ни храна!

Четири чифта черни лъскави кръгли очи се взираха в Джеймс.

Стоножката изви тяло, сякаш се канеше да се плъзне от дивана — но не го направи.

Последва дълга пауза — дълго мълчание.

Паякът (който се оказа женски) отвори уста и облиза внимателно устни с дългия си черен език.

— Ти не си ли гладен? — попита изведнъж госпожица Паяк и се приведе напред към Джеймс.

Горкичкият Джеймс отстъпи назад към стената, разтреперан от страх и твърде ужасен, за да отговори.

— Какво ти става? — попита Стария зелен скакалец. — Изглежда, ти е лошо!

— Изглежда, сякаш всеки момент ще припадне! — обади се господин Стоножка.

— Мили боже, горкичкият! — извика Божата кравичка. — Май си мисли, че искаме да изядем него !

Всички избухнаха в смях.

— О, боже! О, боже! — викнаха те в един глас. — Каква ужасна мисъл!

— Не се страхувай — каза любезно Божата кравичка. — И през ум не би ни минало да ти навредим. Сега ти си един от нас, не го ли знаеш? Ти си част от отбора. Всички гребем в една лодка.

— Чакаме те цял ден — добави Стария зелен скакалец. — Вече си мислехме, че няма да дойдеш. Много се радвам, че успя.

— По-бодро, момче, по-бодро! — рече господин Стоножка. — А междувременно, ще дойдеш ли да ми помогнеш с тези обувки? Отнема ми часове да ги обуя сам.

Джеймс реши, че сега не е най-подходящият момент да се муси, отиде до дивана и коленичи до господин Стоножка.

— Много ти благодаря — каза господин Стоножка. — Много си мил.

— Имаш доста обувки — промърмори Джеймс.

— Имам доста крака — отвърна гордо господин Стоножка. — И доста ходила. По-точно — сто.

— Пак започва! — обади се за пръв път Червея. — Не може да се насити да говори за краката си! Изобщо не са сто, а само четирийсет и два! Проблемът е, че повечето хора изобщо не си правят труда да ги преброят, просто приемат думата му. А и без това не е никакво чудо , че господин Стоножка има много крака.

— Горкичкият — прошепна господин Стоножка в ухото на Джеймс. — Той е сляп. Не вижда колко съм красив.

— Според мен — отвърна Червея, — наистина удивителното е изобщо да нямаш крака и въпреки това да можеш да ходиш.

— И наричаш това ходене ! — извика господин Стоножка. — Ти се влачиш ! Просто се влачиш !

— Плъзгам се — заяви превзето Червея.

— Ти си слузесто животно! — възкликна господин Стоножка.

— Не съм слузесто животно. Аз съм полезно и много обичано животно. Попитай всеки градинар. А що се отнася до теб…