Роалд Дал - Джеймс и гигантската праскова

— Много мило от твоя страна — отвърна Джеймс, — но няма нужда.

В този миг господин Стоножка се показа ухилен през една дупка на тавана и извика:

— Успях! Потегляме!

— Потегляме! — извикаха останалите. — Потегляме!

— Пътешествието започва! — изкрещя господин Стоножка.

— И кой знае къде ще свърши — промърмори Червея, — щом ти имаш нещо общо с него. Неизбежно ще загазим.

— Глупости — отвърна Божата кравичка. — Ще посетим удивителни места и ще видим прекрасни неща! Нали, господин Стоножка?

— Няма как да знаем какво ще видим! — извика господин Стоножка.

Миг по-късно… бавно, коварно, съвсем нежно гигантската праскова се наклони напред и се откъсна. Цялата стая започна да се накланя, мебелите се плъзнаха по пода и се удариха в отсрещната стена. Там се блъснаха и Джеймс, Божата кравичка, Стария зелен скакалец, госпожица Паяк и Червея, както и господин Стоножка, който тъкмо се бе спуснал бързо по стената.

В същия момент навън в градината леля Спондж и леля Спайкър тъкмо бяха заели местата си пред портата, всяка с купчина билети в ръка, а в далечината първата вълна от ранобудни туристи изкачваше хълма, за да види прасковата.

— Днес ще изкараме цяло състояние — тъкмо казваше леля Спайкър. — Виж само колко много хора!

— Чудя се какво ли стана с онзи малък отвратителен сополанко снощи — рече леля Спондж. — Не се прибра, нали?

— Сигурно е паднал в тъмното и си е счупил крак — предположи леля Спайкър.

— Или може би си е счупил врата — каза обнадеждено леля Спондж.

— Само почакай да ми падне в ръчичките — размаха бастуна си леля Спайкър. — Щом приключа с него, повече няма и да му мине през ум да стои навън цяла нощ. Мили боже! Какъв е този ужасен шум?

Двете жени се извърнаха рязко.

Шумът, разбира се, идваше от гигантската праскова — сега, след като разби ограждението си, тя набираше скорост и се търкаляше през градината към мястото, на което стояха леля Спондж и леля Спайкър.

Лелите зяпнаха. Разпищяха се. Хукнаха да бягат. Паникьосаха се. Спъваха се една в друга. Започнаха да се бутат и блъскат; всяка мислеше само как да спаси собствената си кожа. Леля Спондж, дебелата леля, се препъна в кутията, която бе донесла да събира парите, и падна по очи. Леля Спайкър се спъна в леля Спондж и се стовари върху нея. Двете лежаха на земята, ритаха се и се дращеха с нокти, викаха и се опитваха отчаяно да станат на крака, но преди да успеят, огромната праскова ги връхлетя.

Чу се изхрущяване.

И после настъпи тишина.

Прасковата продължи да се търкаля. А зад нея леля Спондж и леля Спайкър лежаха размазани на земята, плоски, тънки и безжизнени като хартиени кукли, изрязани от книжка с картинки.

Прасковата излетя от градината, търкулна се от хълма, завъртя се и заподскача надолу по стръмния склон със страшна скорост. Летеше все по-бързо и по-бързо, а щом зърнаха чудовищния плод да се носи към тях, тълпите от изкачващи се хора се разпищяха и се разпръснаха наляво и надясно, за да му направят път.

В подножието на хълма прасковата мина през пътя, бутна един телеграфен стълб, премаза две паркирани коли и продължи нататък.

После профуча бясно през двайсет ниви, като събори всички огради и плетове по пътя си. Прелетя през стадо добре охранени крави, после през стадо овце, през заграждение, пълно с коне, през двор с прасета и скоро из целия район гъмжеше от уплашени животни, които се щураха във всички посоки.