Роалд Дал - Джеймс и гигантската праскова

Прасковата продължаваше да се носи със страшна скорост, без да дава какъвто и да било знак, че ще намали, а след около километър на пътя й се изпречи село.

Прасковата се затъркаля по главната улица на селцето, хората уплашено отскачаха от пътя й наляво и надясно, а в края на улицата плодът мина направо през стената на огромна сграда и излезе от другата страна, като остави след себе си две огромни кръгли дупки в тухлите.

По една случайност тази сграда беше известна фабрика, в която се произвеждаше шоколад, и почти мигновено бурна река от топъл разтопен шоколад се изля през дупките в стените. Минута по-късно кафявата лепкава течност потече по всички улици на селото, проникна под вратите на къщите и влезе в градините и магазините на хората. Децата нагазиха в шоколада до колене, а някои дори се опитваха да плуват в него, но всички го пиеха алчно, на големи глътки и пискаха от радост.

Ала прасковата продължи нататък из полетата — търкаляше ли се, търкаляше и оставяше след себе си разруха. Краварници, конюшни, кочини, плевни, колиби, копи сено, всичко, което се изпречеше на пътя й, биваше повалено като кегла. Въдицата на старец, който кротко си седеше край един поток, изхвръкна от ръцете му, когато прасковата профуча край него, а жена на име Дейзи Ентуисъл се озова толкова близо до нея, когато мина, че плодът ожули върха на дългия й нос.

Щеше ли някога да спре?

Че защо да спира? Един кръгъл предмет продължава да се търкаля, стига да е по нанадолнище, а в нашия случай земята продължаваше да се спуска надолу чак до океана — същия океан, на който Джеймс умоляваше лелите си да го заведат предишния ден.

Сега май щеше да го види. Прасковата се приближаваше към океана с всяка изминала секунда, но наближаваше и извисяващите се над водата бели скали.

Тези скали, високи десетки метри, бяха изключително известни в цяла Англия. Под тях морето беше дълбоко, студено и бурно. Много кораби потъваха и изчезваха завинаги край тази част от брега заедно с хората в тях. Прасковата беше вече само на деветдесет метра от скалата… на четирийсет и пет… на двайсет… на пет… и когато стигна до ръба, излетя нагоре в небето и увисна за няколко секунди, като все още се въртеше във въздуха.

После започна да пада…

Надолу…

Надолу…

Надолу…

Надолу…

Надолу…

ПЛЯС! Цопна във водата с величествен плясък и потъна като камък.

Няколко секунди по-късно обаче изплува отново, остана на повърхността и се понесе спокойно по водата.

В този миг във вътрешността на прасковата цареше неописуем хаос. Джеймс Хенри Тротър лежеше ожулен и натъртен на пода в стаята сред заплетените тела на Стоножката, Червея, Паяка, Божата кравичка, Светулката и Стария зелен скакалец. В цялата история на света нито един пътешественик не бе преживявал по-ужасно пътуване от тези злощастни създания. Всичко беше започнало добре, с много смях и възгласи, и през първите няколко секунди, когато прасковата се търкулна бавно напред, никой не възразяваше да се поразклати малко. Но тогава последва БУМ! — и господин Стоножка извика:

— Това беше леля Спондж!

Последва второ БУМ! — и господин Стоножка извика отново:

— Това беше леля Спайкър!

А всички нададоха радостни възгласи.

Щом обаче прасковата се изтърколи от градината и тръгна надолу по стръмния склон, щом се втурна напред и се затъркаля бясно надолу, всичко се превърна в кошмар. Джеймс се блъсна в тавана, после се удари отново в пода и се заблъска нагоре-надолу, напред-назад, наляво-надясно, а в същото време всички останали животинки също се разлетяха из въздуха заедно със столовете и дивана, да не говорим за четирийсет и двете обувки на господин Стоножка. Всичко наоколо, както и те, дрънчеше като грахови зърна в огромна дрънкалка, размахвана от луд великан, нямащ намерение да спира. Още по-лошо беше, че нещо в осветителната система на Светулката се повреди и в стаята падна непрогледен мрак. Чуваха се писъци и викове, проклятия и стенания от болка, всичко продължаваше да се върти, а по едно време Джеймс се вкопчи отчаяно в някакви дебели пръти, които стърчаха от стената, но установи, че това са два от краката на Стоножката.

— Пусни ме, идиот такъв! — извика господин Стоножка и се освободи с ритници, а Джеймс съответно прелетя през стаята и се озова в бодливия скут на Стария зелен скакалец. На два пъти се оплете в краката на госпожица Паяк (страховито изживяване), а към края горкият Червей, който плющеше като камшик всеки път, когато прелиташе от единия до другия край на стаята, се уви паникьосано около тялото на Джеймс и отказа да помръдне.