Роалд Дал - Джеймс и гигантската праскова

О, какво бурно и страшно пътуване!

Но сега всичко приключи и стаята изведнъж застана неподвижно в пълна тишина. Всички започнаха бавно и болезнено да се измъкват от плетеницата.

— Дайте малко светлина! — извика господин Стоножка.

— Да! — запригласяха останалите. — Светлина! Искаме светлина!

— Опитвам се — отвърна горката Светулка. — Старая се. Моля ви за търпение.

Всички зачакаха смълчани.

В следващия миг от опашката на Светулката започна да се излъчва слаба зеленикава светлина, която постепенно се усилваше, докато накрая в стаята започна да се вижда.

— Какво страхотно пътешествие! — възкликна господин Стоножка и закуцука из стаята.

— Повече никога няма да съм същият — промърмори Червея.

— Нито пък аз — обади се Божата кравичка. — Съкрати ми живота с няколко години.

— Но, скъпи приятели! — извика Стария зелен скакалец, който се опита да звучи весело. — Все пак пристигнахме!

— Къде? — попитаха останалите. — Къде сме пристигнали?

— Не знам — отвърна Стария зелен скакалец. — Но със сигурност е на някое хубаво местенце.

— Навярно сме на дъното на някоя мина за въглища — заяви мрачно Червея. — Определено вървяхме все надолу, а в последния момент паднахме отнякъде. Усетих го в стомаха си. Все още го усещам.

— Може да сме попаднали в прекрасна страна, изпълнена с песни и танци — предположи Стария зелен скакалец.

— Или сме край брега на морето — рече въодушевено Джеймс. — Където има много деца, с които да си играя в пясъка.

— Извинете — обади се Божата кравичка, — но въобразявам ли си, или се полюшваме нагоре-надолу?

— Нагоре-надолу! — извикаха останалите. — Какво искаш да кажеш?

— Още сме замаяни от пътуването — обясни й Стария зелен скакалец. — След минутка ще ти мине. Готови ли сте да се качим и да огледаме?

— Да! Да! — извикаха всички в един глас. — Хайде! Да вървим!

— Няма да си покажа носа навън с боси крака — заяви Стоножката. — Първо трябва да си обуя обувките.

— О, небеса, нека не се бавим отново с тази глупост — възмути се Червея.

— Хайде всички да помогнем на Стоножката да се обуе и да приключваме с тази работа — предложи Божата кравичка.

Всички се заеха да обуват господин Стоножка, с изключение на госпожица Паяк, която плетеше въжена стълба, дълга колкото да стига от пода до една дупка в тавана. Стария зелен скакалец заяви мъдро, че е рисковано да излязат от страничния вход, след като не знаят къде се намират, и че първо трябва да се качат на върха на прасковата и да огледат наоколо.

Половин час по-късно, когато въжената стълба беше готова и окачена, и четирийсет и втората обувка бе надяната и завързана на четирийсет и втория крак на Стоножката, бяха готови да излязат. Сред въодушевени възгласи като „Излизаме, момчета!“, „Обетованата земя!“ и „Нямам търпение да я видя!“ цялата дружинка се качи един по един по въжената стълба и изчезна в тъмния влажен тунел в тавана, който вървеше стръмно, почти вертикално нагоре.

Минутка по-късно излязоха навън и застанаха на върха на прасковата, близо до дръжката, запримигваха на ярката слънчева светлина и се заозъртаха притеснено.

— Какво стана?

— Къде сме?

— Но това е невъзможно !

— Невероятно!

— Ужасно!

— Казах ви, че се полюшваме — рече Божата кравичка.

— В открито море сме! — извика Джеймс.

И наистина бяха в открито море. Силното течение и вятърът отнасяха прасковата толкова бързо далеч от брега, че вече никъде не се виждаше земя. Около тях се простираше огромният черен океан, дълбок и гладен. Покрай прасковата се плискаха малки вълнички.

— Но как се озовахме тук? — завикаха те. — Къде са полетата? Къде са горите? Къде е Англия?

Никой, дори Джеймс, не разбираше как се бе случило това.

— Дами и господа — заговори Стария зелен скакалец, като полагаше огромни усилия да скрие страха и разочарованието си, — опасявам се, че се оказахме в доста неловка ситуация.

— Неловка ли? — извика Червея. — Скъпи ми Скакалецо, та с нас е свършено! Ще загинем до един! Може да съм сляп, но това го виждам съвсем ясно.

— Трябва да си сваля обувките! — извика Стоножката. — Не мога да плувам с тях.

— А аз не мога да плувам изобщо! — изплака Божата кравичка.

— Нито пък аз! — изстена Светулката.

— Аз също! — рече госпожица Паяк. — Нито една от трите ни не може да плува.

— Няма да се налага да плувате — обади се спокойно Джеймс. — Плаваме прекрасно по повърхността. А рано или късно ще срещнем някой кораб, който ще ни прибере.