Роалд Дал - Джеймс и гигантската праскова

— Хайде, кажи ни! — завикаха те паникьосано. — Кажи ни!

А през цялото време, докато чакаха, чуваха как акулите пляскат из водата долу. Този звук би предизвикал паника у всеки.

— Хайде, Джеймс — подкани го внимателно Божата кравичка.

— Аз… аз… все пак си мисля, че идеята не е добра — промърмори момчето и поклати глава. — Ужасно съжалявам. Забравих, че нямаме корда. Трябва ни нишка, дълга стотици метри, за да се получи.

— Каква нишка? — попита сериозно Стария зелен скакалец.

— Каквато и да е, стига да е здрава.

— Но, скъпо момче, имаме точно такава! Имаме колкото ти душа поиска!

— Как така? От къде?

— Копринената буба! — извика Стария зелен скакалец. — Не я ли видя? Още е вътре! Тя изобщо не помръдва! Само си лежи и спи по цял ден, но лесно можем да я събудим и да я накараме да изтъче нишка!

— Ами аз, ако смея да попитам? — обади се госпожица Паяк. — И аз тъка точно толкова добре, колкото Копринената буба. Освен това мога да плета и сложни дантели.

— Ще успеете ли двете да изплетете достатъчно дълга нишка? — попита Джеймс.

— Колкото пожелаеш.

— А бързо ли ще стане?

— Разбира се! Разбира се!

— А здрава ли ще бъде?

— Най-здравата на света! И дебела колкото пръст! Но защо? Какво ще правиш?

— Ще вдигна прасковата от водата! — заяви твърдо Джеймс.

— Ти си полудял! — възкликна Червея.

— Това е единственият ни шанс.

— Момчето е полудяло.

— Шегува се.

— Продължавай, Джеймс — каза внимателно Божата кравичка. — Как точно ще я повдигнеш?

— Сигурно с балон с горещ въздух — подигра му се Стоножката.

— С помощта на чайките — отвърна спокойно Джеймс. — Тук гъмжи от чайки. Погледнете нагоре!

Всички вдигнаха очи и видяха огромно ято да кръжи в небето.

— Ще взема дълга копринена нишка — продължи Джеймс — и ще увия единия й край около врата на някоя чайка. После ще завържа другия край за дръжката на прасковата. — Той посочи към дръжката, която стърчеше като къса дебела мачта по средата на палубата.

— След това ще хвана друга чайка и ще направя същото, после следваща и следваща…

— Това е абсурдно! — извикаха останалите.

— Нелепо!

— Глупости!

— Тинтири-минтири!

— Пълна лудост!

А Стария зелен скакалец рече:

— Как няколко чайки ще повдигнат във въздуха гигантска праскова като тази, а ние няма да пострадаме? Ще са нужни стотици… хиляди…

— Тук поне няма недостиг на чайки — прекъсна го Джеймс. — Виж сам. Ще са ни нужни сигурно четиристотин, петстотин, шестстотин… може би дори хиляда… Не знам… Просто ще ги закачвам за дръжката, докато не станат достатъчно, че да ни вдигнат. Накрая със сигурност ще успеят. Като с балони. Ако имаш достатъчно балони, имам предвид наистина достатъчно, те ще те вдигнат във въздуха. А чайката може да повдигне доста повече от балон. Дано само имаме време. Дано тези ужасни акули не ни потопят преди това…

— Напълно си полудял! — каза Червея.

— Как, за бога, предлагаш да наденем примките на вратовете на чайките? Да не би да полетиш лично и да ги хванеш?

— На момчето му се е размътил мозъкът! — заяви Стоножката.

— Оставете го да се изкаже — каза Божата кравичка. — Продължавай, Джеймс, как ще го направиш?

— С примамка.

— Примамка ли? Каква примамка?

— С червей, разбира се. Чайките обожават червеи, не знаете ли? А за наш късмет тук при нас е най-големият, най-дебелият, най-розовият и най-сочният Червей на света.

— Замълчи! — каза остро Червея. — Достатъчно!

— Продължавай — подканиха го другите вече заинтригувани. — Продължавай!

— Чайките са го забелязали — продължи Джеймс. — Затова толкова много кръжат над нас. Но няма да посмеят да се снишат до него, докато ние, останалите, сме тук. Ето защо…

— Престани! — изписка Червея. — Спри! Спри! Спри! Няма да търпя това! Отказвам! Аз… аз… аз…

— Млъквай! — прекъсна го Стоножката. — Гледай си работата.

— Точно това искам и аз!

— Скъпи Червей, и без това ще те изядат, така че какво значение има дали ще са акулите, или чайките?

— Не съм съгласен!

— Защо първо не чуем какъв е планът? — попита Стария зелен скакалец.

— Не ми пука какъв е планът! — извика Червея. — Няма да се оставя някакви си чайки да ме накълват до смърт!

— Ще се превърнеш в мъченик — каза Стоножката. — Ще те почитам до края на живота си.

— Аз също — рече госпожица Пляк. — И във всички вестници ще пише за теб. Червея жертва живота си, за да спаси приятелите си…

— Но той няма да жертва живота си — каза им Джеймс. — Слушайте ме сега. Ето какво ще направим…