Роалд Дал - Джеймс и гигантската праскова

— Вдигаме се! — извика някой.

— Не, не е вярно!

— Усетих го!

— Хвани още една чайка, бързо!

— Тихо! Тишина! Приближава се една!

Това беше петстотин и първата чайка и в мига, в който Джеймс я хвана и я завърза за дръжката при останалите, цялата огромна праскова изведнъж започна да се издига бавно от водата.

— Внимавайте! Вдигаме се! Дръжте се здраво, момчета!

Ала в следващия миг издигането спря.

И прасковата увисна.

Висеше и се полюшваше, но не се издигаше по-нагоре.

Дъното й едва докосваше водната повърхност. Приличаше на внимателно балансирана везна, която и при най-лекичкото докосване ще се наклони на едната или другата страна.

— Още една чайка и ще се вдигнем! — извика Стария зелен скакалец, който се бе показал от тунела. — Почти успяхме!

И важният миг настъпи. Бързо, петстотин и втората чайка беше уловена и завързана за дръжката на прасковата…

И тогава изведнъж…

Но бавно…

Величествено…

Като прекрасен златен балон…

С всички чайки, опънали нишките високо горе…

Гигантската праскова се издигна с плясък от водата и се понесе нагоре към небето.

За миг всички изскочиха навън.

— О, не е ли прекрасно! — завикаха те.

— Какво удивително усещане!

— Сбогом, акули!

— Ех, на това му се казва пътуване!

Госпожица Паяк, която съвсем буквално пискаше от вълнение, сграбчи Стоножката през кръста и двамата се завъртяха в танц около дръжката на прасковата. Червея се изправи на опашката си и се заизвива сам от радост. Стария зелен скакалец продължи да скача все по-високо и по-високо. Божата кравичка изтича при Джеймс и топло му стисна ръка. Светулката, която и в най-добрия случай беше много срамежливо и мълчаливо създание, седеше и сияеше от удоволствие близо до входа на тунела. Дори Копринената буба, пребледняла, отслабнала и напълно изтощена, изпълзя, за да види удивителното издигане.

Носеха се все по-нагоре и по-нагоре и скоро се издигнаха високо колкото камбанарията на църква.

— Малко се притеснявам за прасковата — обърна се Джеймс към останалите, след като танците и възгласите утихнаха. — Чудя се колко ли са я повредили акулите отдолу. Оттук няма как да разбера.

— Мога да се спусна отстрани и да проверя — предложи госпожица Паяк. — Уверявам те, за мен не представлява никаква трудност. — И без да дочака отговор, тя бързо изтъка нишка и я завърза за дръжката на прасковата. — Ще се върна за нула време — рече госпожица Паяк и скочи спокойно надолу, като размотаваше нишката след себе си.

Останалите се събраха разтревожено на мястото, от което скочи тя.

— Няма ли да е ужасно, ако нишката се скъса? — попита Божата кравичка.

Последва доста дълго мълчание.

— Добре ли си, госпожице Паяк? — провикна се Стария зелен скакалец.

— Да, благодаря! — долетя гласът й отдолу. — Качвам се! — И госпожица Паяк тръгна обратно нагоре, като поставяше крак пред крак по нишката и в същото време прибираше в тялото си онази част от въжето, по която вече беше минала.

— Много ли е зле ? — попитаха я останалите. — Много ли са изгризали? Цялото дъно ли е надупчено?

Госпожица Паяк се изкатери на палубата с доволно, но и озадачено изражение.

— Няма да повярвате — каза тя, — но всъщност по дъното няма почти никакви дупки! Прасковата е почти непокътната! Отхапани са само малки парченца тук и там, но нищо повече.

— Сигурно грешиш — каза Джеймс.

— Естествено, че греши! — рече Стоножката.

— Честно, истината казвам — отвърна госпожица Паяк.

— Но около нас плуваха стотици акули!

— Водата се пенеше от тях!

— Видяхме как отварят и затварят огромните си усти!

— Не ме интересува какво сте видели — отвърна госпожица Паяк. — Сигурно е обаче, че не са нагризали прасковата.

— Тогава защо започнахме да потъваме? — попита Стоножката.

— Може би изобщо не сме потъвали — предположи Стария зелен скакалец. — Може просто да сме били толкова уплашени, че да сме си въобразили.

Това всъщност бе по-близо до истината, отколкото предполагаха. Виждате ли, акулата има извънредно дълъг и остър нос, а устата й е разположена на изключително неудобно място от долната страна на лицето, при това доста назад. Затова за нея е почти невъзможно да впие зъби в огромен гладък кръгъл предмет като прасковата. Дори рибата да се обърне с гръб, пак няма да успее, защото носът все й пречи. Ако сте виждали мъничко кученце, което се опитва да захапе голяма топка, горе-долу имате представа как стоеше въпросът с акулите и прасковата.