Роалд Дал - Джеймс и гигантската праскова

— Великолепна идея! — извика Стария зелен скакалец, след като Джеймс обясни какъв е планът му.

— Момчето е гений! — заяви Стоножката. — Значи все пак няма да се наложи да си събувам обувките.

— О, ще ме накълват до смърт! — изстена горкият Червей.

— Няма.

— Напротив! Знам си аз! Дори няма да ги видя, когато се спуснат към мен, защото нямам очи!

Джеймс отиде при Червея и нежно го прегърна през рамото.

— Няма да им позволя да те докоснат. Обещавам. Но трябва да побързаме! Вижте какво става долу!

Още повече акули бяха наобиколили прасковата. Във водата гъмжеше от хищници. Бяха най-малко деветдесет или сто. А на пътниците горе определено им се струваше, че плодът потъва.

— По местата! — извика Джеймс. — Скачайте! Нямаме нито миг за губене! — Сега той беше капитанът и всички го знаеха. Щяха да правят каквото им наредеше той.

— Всички под палубата, освен Червея! — нареди Джеймс.

— Да! Да! — разбъбриха се охотно останалите и офейкаха във входа на тунела. — Хайде! Побързайте!

— А ти, Стоножке, скачай бързо долу и накарай Копринената буба веднага да се залавя за работа! — извика Джеймс. — Кажи й да тъче по-бързо от когато и да било! Същото важи и за теб, госпожице Паяк! Слизай бързо долу! Започвай да предеш!

След няколко минути всичко беше готово.

Сега на върха на прасковата бе напълно тихо. Наоколо нямаше никого — никого освен Червея.

Половината му тяло, което приличаше на голяма, дебела, сочна розова наденичка, лежеше невинно на слънцето под погледите на всички чайки.

Другата половина висеше в тунела.

Джеймс бе клекнал до Червея във входа на тунела точно под повърхността и чакаше първата чайка. В ръцете си държеше копринена нишка с примка накрая.

Стария зелен скакалец и Божата кравичка бяха малко по-навътре в тунела и държаха Червея за опашката, готови да го приберат бързо, когато Джеймс каже.

А далеч навътре, в голямата костилка на прасковата, Светулката осветяваше стаята, за да могат двете тъкачки, Копринената буба и госпожица Паяк, да виждат какво правят. И Стоножката седеше долу и ги подканяше да действат по-бързо, а от време на време от дълбините до Джеймс долитаха виковете им:

— Тъчи, Копринена бубо, тъчи, ти, дебела мързелано! По-бързо, по-бързо или ще те хвърля на акулите!

— Първата чайка идва! — прошепна Джеймс. — Не мърдай, Червей. Не мърдай. Вие, долу, пригответе се да го издърпате.

— Моля те, не й позволявай да ме клъвне.

— Няма, няма… Шшт…

С крайчеца на окото си Джеймс наблюдаваше чайката, която се спускаше към Червея, описвайки кръгове. Изведнъж тя се озова толкова близо, че момчето видя малките й черни очички и извитата й човка, а човката се отвори, готова да откъсне голямо парче от гърба на Червея.

— Дърпайте! — извика Джеймс.

Стария зелен скакалец и Божата кравичка дръпнаха силно опашката на Червея и той като с магия изчезна в тунела. В същото време Джеймс вдигна ръка и чайката налетя право в копринената примка, която той държеше. Примката, ловко изработена, се затегна точно колкото трябва (но не прекалено) около врата на птицата и така тя бе уловена.

— Ура! — извика Стария зелен скакалец и надзърна от тунела. — Браво, Джеймс!

Чайката литна, а Джеймс започна да развива нишката. Отпусна я около четирийсет и пет метра и после я завърза за дръжката на прасковата.

— Следващата! — извика той и скочи обратно в тунела. — Хайде, излизай пак, Червей! Донеси още коприна, Стоножке!

— Ох, това никак не ми харесва — оплака се Червея. — Размина ми се на косъм! Усетих полъха от крилете й, когато мина над мен!

— Шшт! — прошепна Джеймс. — Не мърдай! Идва друга!

Повториха същото отново.

И отново, и отново, и отново.

Чайките продължаваха да се спускат, а Джеймс ги улавяше една по една и ги завързваше за дръжката на прасковата.

— Сто чайки! — извика той и избърса потта от лицето си.

— Продължавай! — извикаха останалите. — Продължавай, Джеймс!

— Двеста чайки!

— Триста чайки!

— Четиристотин чайки!

Акулите, които сякаш усещаха, че има опасност да изпуснат плячката си, се заблъскаха още по-ожесточено в прасковата, а тя потъваше все повече във водата.

— Петстотин чайки! — извика Джеймс.

— Копринената буба каза, че й свършва коприната! — провикна се отдолу Стоножката. — Разправя, че няма да й стигне за още дълго. Госпожица Паяк също!

— Кажи им, че непременно трябва да продължат! — отвърна Джеймс. — Не бива да спират сега!