Роалд Дал - Джеймс и гигантската праскова

— А сега — заяви Стоножката, — идва най-тъжната част от речта:

Вече всички бяха доволни. Слънцето светеше ярко в ясното синьо небе, а денят не бе ветровит. Гигантската праскова блещукаше под лъчите и приличаше на огромна златна топка, плаваща сред сребристото море.

— Вижте! — извика Стоножката тъкмо когато привършваха обяда си. — Вижте онова странно тънко черно нещо, което плува към нас!

Всички се извърнаха.

— Всъщност са две! — рече госпожица Паяк.

— Всъщност са много ! — каза Божата кравичка.

— Какви ли са? — попита разтревожено Червея.

— Сигурно са някакви риби — предположи Стария зелен скакалец. — Може би идват да се запознаят с нас.

— Това са акули! — изписка Червея. — Обзалагам се, че са акули и идват да ни изядат!

— Пълни глупости! — заяви Стоножката, но гласът му като че ли потрепери, а и не се смееше.

— Сигурен съм, че са акули! — каза Червея. — Усещам го!

Другите също бяха сигурни в това, но бяха твърде уплашени, за да си признаят.

Последва кратко мълчание. Всички надзъртаха разтревожени надолу към акулите, кръжащи бавно около прасковата.

— Дори да приемем, че наистина са акули — каза Стоножката, — ще сме в безопасност, ако си стоим тук горе.

Но още докато казваше това, една от тънките черни перки внезапно смени посоката си и се стрелна през водата към прасковата, където спря и се взря с малките си зли очи към компанията на върха.

— Махай се! — извикаха те. — Махай се, противен звяр!

Бавно, почти мързеливо, акулата отвори уста (достатъчно голяма, че да погълне детска количка) и се хвърли към прасковата.

Всички я загледаха втрещено.

И в следващия миг, сякаш по знак на главатаря си, останалите акули също се спуснаха към прасковата, струпаха се около нея и я нападнаха ожесточено. Бяха най-малко двайсет или трийсет и всички се блъскаха, удряха, пляскаха с опашки и пенеха водата.

Горе на прасковата настана паника.

— Свършено е с нас! — извика госпожица Паяк и преплете крака. — Ще изядат цялата праскова, а когато от нея не остане нищо, ще преминат на нас!

— Права е! — изкрещя Божата кравичка. — Лошо ни се пише!

— Не искам да ме изядат! — изстена Червея. — Но мен ще погнат пръв, защото съм дебел и сочен, и нямам кости!

— Нищичко ли не можем да направим? — попита умолително Божата кравичка Джеймс. — Ти все ще измислиш начин да се отървем.

Изведнъж всички впериха очи в момчето.

— Мисли! — подкани го госпожица Паяк. — Мисли , Джеймс, измисли нещо !

— Хайде — настоя и Стоножката. — Хайде, Джеймс. Все трябва да можем да сторим нещо.

Гледаха го с напрегнати, разтревожени и патетично обнадеждени очи.

— Всъщност има нещо, което можем да опитаме — каза бавно Джеймс Хенри Тротър. — Не твърдя, че ще подейства…

— Кажи ни! — извика Червея. — Казвай бързо!

— Ще опитаме всичко, което кажеш! — рече Стоножката. — Но побързай! Побързай!

— Млъкнете и оставете момчето да говори! — обади се Божата кравичка. — Продължавай, Джеймс.

Всички се приближиха към него. Последва дълга тишина.