Роалд Дал - Джеймс и гигантската праскова

— Чуйте го само — обади се Червея.

— А ти, госпожице Паяк? — обърна се към нея Джеймс. — И ти ли си толкова обичана от всички?

— Уви, не — въздъхна силно госпожица Паяк. — Мен изобщо не ме обичат. Въпреки че върша само добрини. По цял ден ловя мухи и комари в мрежите си. Аз съм почтено създание.

— Знам това — отвърна Джеймс.

— Отнасят се много несправедливо с паяците — продължи госпожица Паяк. — Ето например миналата седмица твоята ужасна леля Спондж удави горкия ми баща в канала на ваната.

— О, колко ужасно! — извика Джеймс.

— Гледах случката от един ъгъл на тавана — промърмори госпожица Паяк. — Беше отвратително. Повече не го видяхме. — Една едра сълза се търкулна по бузата й и капна на пода.

— Но не носи ли лош късмет да убиеш паяк? — попита Джеймс и погледна въпросително останалите.

— Естествено, че носи лош късмет да убиеш паяк! — извика Стоножката. — Това носи най-лошия късмет на света. Виж какво стана с леля Спондж след това! Бум! Всички усетихме как прасковата я премаза, нали? О, колко ли доволна си останала, госпожице Паяк!

— Да, доста доволна останах — потвърди госпожица Паяк. — Ще ни изпееш ли песен по случая, моля те?

И Стоножката запя.

— Много хубава песен — рече госпожица Паяк. — А сега ни изпей нещо за леля Спайкър.

— С удоволствие — ухили се Стоножката.

Всички заръкопляскаха и го подканиха да им попее още, а господин Стоножка подхвана любимата си песен:

— Внимавай, Стоножке! — извика Джеймс. — Внимавай!

Стоножката, която бе започнала да танцува диво по палубата по време на песента, изведнъж се приближи твърде близо до заобления край на прасковата и за три страшни секунди размахва отчаяно крака в кръг, в опит да запази равновесие. Но преди някой от останалите да успее да го хване — той падна! Изписка от ужас, а другите се спуснаха към края на прасковата и видяха как горкото му тяло се преобръща във въздуха и се смалява, докато не изчезна от поглед.

— Копринена бубо! — извика Джеймс. — Бързо започвай да тъчеш!

Копринената буба въздъхна, защото беше много уморена от тъкането на нишките за чайките, но все пак изпълни молбата.

— Скачам след него! — заяви Джеймс, грабна нишката, която започна да излиза от Копринената буба, и я завърза за кръста си. — Вие, останалите, дръжте Бубата, за да не я повлека със себе си, а после, когато дръпна нишката рязко три пъти, започнете да ме издърпвате!

Джеймс скочи и се затъркаля след Стоножката надолу и все по-надолу към морето и сигурно си представяте колко бързо трябваше Копринената буба да тъче, за да смогне на скоростта му на падане.

— Никога повече няма да ги видим! — изплака Божата кравичка. — О, боже, о, боже! Точно когато така се веселяхме!

Госпожица Паяк, Светулката и Божата кравичка се разплакаха. Червея също.

— Не ме е грижа за Стоножката — изхлипа той. — Но много обикнах момченцето.

Много тихичко Стария зелен скакалец засвири Погребалния марш на цигулката си и всички, включително и самият той, зарониха сълзи.

Изведнъж някой дръпна рязко въжето три пъти.

— Дърпайте! — извика Стария зелен скакалец. — Всички да се подредят зад мен и да дърпат!

Трябваше да издърпат дългата около километър нишка, но те се захванаха здраво за работа и накрая от ръба на прасковата се появи Джеймс, целият мокър, с подгизналия господин Стоножка, вкопчен силно в него с всичките си четирийсет и два крака.