Астрид Линдгрен - Расмус и скитникът

Тогава Расмус се намеси в защита на Оскар.

— Оскар не е истински мързелан. Каза ми, че просто не му се работи непрестанно. Но когато работел, работел като вол.

Мартина кимна.

— Да, така е. Знаеш ли, Оскар, какво ми каза онзи ден Нилсон от Стенсетра? Ей така ми рече: „Оскар е най-добрият ми изполичар, когато иска “.

— А сега искам — заяви Оскар. — Ще се моля на Бога да източи скитническата ми кръв и да долее повече изполичарска.

Но след това погледна Расмус и се усмихна хитричко.

— Обаче другата пролет Расмус и аз пак ще направим една обиколчица.

Расмус отправи към него поглед, преливащ от обожание. Прекрасно беше да имаш баща скитник, прекрасно беше да ти е баща Божията кукувица!

— Ама сега ще я караме ден за ден — каза Мартина. — Утре ще поправиш оградата и ще прекопаеш картофите. А вдругиден ще отидеш в Стенсетра да караш сено.

Оскар кимна.

— Да, Нилсон ми го каза, та вече знам. Но утре Расмус и аз ще станем рано и ще отидем на риболов за костури. Имаме една стара лодка в езерото, Расмус. Ще я вземем и ще гребем до нашето костурско място. Сигурно обичаш да ходиш за риба?

Расмус сияеше.

— Никога не съм ходил — каза.

— Тогава е крайно време да започнеш — отсече Оскар.

Да, прекрасно беше да имаш баща скитник. И майка като Мартина. Страхотно прекрасно беше да имаш баща и майка — нали това бе казал на Гунар: че трябва сам да тръгнеш и да си намериш някого, който те иска!

Внезапно, като светкавица, му просветна една мисъл — Гунар! Парчето риба едва не заседна в гърлото му, когато се сети.

Ако Гунар наистина дойде да живее в Стенсетра — о, небеса! — тогава той ще може да се вижда с него! През гората не бяха повече от пет километра и той би могъл да отива там, когато Оскар отработва дните си в стопанството. Ще вижда кученцата на Гунар. И Гунар може да идва и да вижда неговото коте. А дали пък Гунар не би могъл понякога да идва с тях на риболов…

— Разбира се — отговори Оскар, когато го попита. — Гунар ще идва с нас да лови костури.

— И да вижда котето ми — добави Расмус.

— Разбира се, че ще вижда котето ти.

Расмус не го свърташе на едно място. Няма начин да седиш мирно, когато цялото ти тяло е толкова щастливо.

— Представяте ли си — каза, — че във Вестерхага не беше позволено да имаме други животни, освен въшки в косата.

Мартина избухна в смях.

— Тук не искаме никакви въшки. Освен това и двамата сте мръсни като прасета. Хайде, вървете да се хвърлите в езерото и се изкъпете.

Оскар въздъхна.

— Сега се започва, казал онзи, дето водел мечката.

Расмус изтича навън. Какъв късмет, че си имаше и езеро… Това беше ден на чудесата, по-прекрасен от всички останали!

Спря на площадката пред вратата да чака Оскар. Там лежеше неговото коте и спеше на слънце. Да, наистина беше ден на чудесата! Той си имаше езеро и коте, и баща, и майка. Имаше си дом. Тази сива къщурка беше неговият дом. Дървените трупи, от които бе изградена, бяха стари и гладки — почти като коприна. Колко беше хубава, каква красива къща си имаше! Погали плахо дебелите стволове. Със слабичката си, мръсна ръчица Расмус погали къщата, която отсега нататък щеше да е негов дом.

Астрид Линдгрен е родена на 14 ноември 1907 г. във фермата Нес, област Смоланд, Южна Швеция. Тя е второто дете в семейството на Самуел Аугуст и Хана Ериксон. Има по-голям брат и две сестри. Като малка чете много — най-вече книги, в които главните герои са момичета. Сред любимите й романи са „Анн от фермата «Грийн Гейбълс»“ от Луси Монтгомъри и „Полиана“ от Елинор Портър. От 1914 до 1923 г. посещава училището в близкия град Вимербю. След като го завършва, работи за кратко в местния вестник. Три години по-късно се премества в Стокхолм, където изкарва курсове за секретарка. През 1931 г. се омъжва за Стуре Линдгрен и приема фамилното му име. Раждат им се две деца — момче и момиче.

През 1944 г. Астрид Линдгрен написва първия си роман за деца — „Пипи Дългото чорапче“ като подарък за десетия рожден ден на дъщеря си. Книгата е публикувана на следващата година от издателство „Рабен и Сьогрен“. Линдгрен получава предложение да работи в същото издателство като редактор на детска литература. В продължение на двадесет и пет години, въпреки световната слава и финансовия си успех, тя върши своята редакторска работа. Напуска издателството през 1970 година.

Астрид Линдгрен е най-популярната детска писателка в света. Автор е на повече от сто книги — романи, сборници с приказки и разкази, илюстровани книжки. По нейни произведения са снимани над четиридесет игрални филма за деца. Като израз на изключително признание, през 1996 г. в един от парковете на Стокхолм е поставена нейна бронзова статуя.