Астрид Линдгрен - Расмус и скитникът

После се обърна към Расмус:

— Ти беше ли там, когато комисарят разпитваше Оскар?

Расмус поклати глава.

— Комисарят още не е разпитвал Оскар, защото е на гощавка. Целия ден.

Лиф изсвирка и за миг изглеждаше почти доволен.

— Ами да, той е на гощавката по случай петдесетгодишнината на госпожа Русѐн, разбира се! Какъв късмет! Цялата вечер ще е в странноприемницата и няма време да разпитва никого. Какъв късмет! А може би изобщо няма да има разпит — утре сигурно ще е вече късно.

Наведе се към Лиандер и му пошепна нещо на ухото, но Расмус не можа да чуе какво. Надълго и нашироко се съветваха шепнешком над главата му, а после Лиф каза:

— Слушай, хлапак, какво ще кажеш, ако измъкнем твоя Оскар от дранголника?

Расмус се ококори смаяно насреща му. Толкова силно искаше Оскар да излезе на свобода, колкото искаше да живее, но че Лиф и Лиандер смятат да му помогнат, беше просто невъобразимо! Дали пък у тях все пак имаше нещо добро? Може ли да им е станало мъчно за Расмус, задето е толкова самотен? Изведнъж и на него му стана жал за себе си. Когато помисли колко е самотен без Оскар, очите му се наляха със сълзи и той промърмори:

— Ще е много мило, ако измъкнете Оскар.

Лиф го стисна силно за врата.

— Да, ние сме мно-о-ого мили! А сега си отваряй и двете уши, за да чуеш добре каквото ще ти кажа и го запомни! Защото ще отидеш да го разкажеш на Оскар.

Расмус го погледна изплашено.

— Не мога да отида, защото ще ме пипнат и ще ме върнат в сиропиталището.

Лиф почна да губи търпение.

— Ще правиш каквото ти казвам! Когато вземе да се стъмва довечера, ще се промъкнеш при Оскар. Арестът е в една отделна малка сграда в двора на комисаря.

— Но ако полицаите стоят там и го пазят? — попита Расмус.

— Няма да го пазят. След като го заключат, ще го оставят сам. И ти ще можеш да говориш с него през решетката на прозореца откъм задната страна.

Расмус кимна. Ако беше само това — нищо. Заради Оскар беше готов да понесе много опасности.

— И тогава ще му кажеш, че ще дойдем да го измъкнем тази нощ. Чичо ти Лиандер страшно го бива да отваря ключалки.

— Не дрънкай излишни приказки — каза Лиандер рязко. — Ще дойдем да го вземем, но при едно условие, разбираш ли?

— Да, сега ще стигна и дотам — рече Лиф. — Искаме да ни върне онези пари, ясно ли е? Трябва бързо да сменим климата, а това струва мангизи. Затова си искаме парите.

— Но ако Оскар не се съгласи? — попита Расмус боязливо.

— Ще му дадем огърлицата — каза Лиф. — И той ще трябва да признае, че сме свестни.

Тези хора явно не знаеха нищо за Оскар. Мислеха, че могат да подкупят Божията кукувица с някаква си огърлица. Те, естествено, смятаха, че е задигнал парите и огърлицата, защото ги иска за себе си. Не, те не знаеха нищо за Оскар.

— Ами ако все пак не иска? — попита Расмус.

Лиф се ядоса.

— Знам, че тоя тип е смотан, ама все пак не вярвам да е чак толкова глупав. Питай го дали иска да лежи няколко години! Защото той ще кисне зад решетки за тая работа, а не ние — предай му това! Аз се наемам да убедя комисаря. А освен това не става дума за туй какво Оскар иска или не иска. Един пистолет наистина ни свихте, обаче моят си е у мен и тази нощ ще го нося със себе си. Това също му предай!

Расмус получи и други наставления за поведение. До вечерта трябваше да лежи скрит зад една купчина дърва в двора на мандрата и по никакъв начин не биваше да се показва из градчето и да рискува да го хванат. Не трябваше да се издава, че познава Лиф и Лиандер, и Оскар също. Никога!

— Отиваш там, щом се постъмни — каза Лиф, — и след като свършиш каквото трябва, се връщаш тук да ни чакаш. В полунощ ще дойдем да те вземем.

— Ама аз съм гладен — възропта Расмус. Бръкна в джоба на панталонките си и извади двете петачета, които му беше дал Оскар. — Не може ли да отида да си купя няколко кифли с тях?

— Никъде няма да ходиш! — сопна се Лиф. — Дай парите!

Грабна петачетата и заедно с Лиандер си тръгнаха.

Расмус седна дълбоко възмутен зад купчината дърва. Какви проклети бандити! Само грабят и грабят, и постепенно става все по-лошо! Грабежът в Сандьо е грозна работа. Да откраднат огърлицата на госпожа Хедберг — още по-грозна. А да вземат неговите собствени петачета е най-отвратителното престъпление!

Но той беше подценил Лиф. След пет минути този се върна, подхвърли бързо една кесия на Расмус и каза:

— Яж сега! А после ще седиш мирно зад дървата и няма да мърдаш от мястото си, докато не стане време.