Астрид Линдгрен - Расмус и скитникът

В края на мостика има напречен мостик. Той почва от навеса за лодки.

Расмус тича по люшкащия се мостик. По време на гонитбата ризата му се е измъкнала от панталоните и се вее от вятъра, и последното, което Лиф вижда, е едно крайче риза на сини райета, когато Расмус завива покрай навеса.

Мостикът пращи, докато Лиф тича по него. Сега… сега най-после това закоравяло хлапе ще си получи заслуженото! Лиф се втурва край ъгъла на навеса.

След това кънтящите му стъпки не се чуват повече. След това се чува само един силен плясък. Господин Лиф дори не успява да изпсува, преди солените морски вълни да го погълнат. Опитва се, но излиза само едно малко „блоп“!

В продължение на един кратък миг Расмус е почти щастлив: освен да окопаваш картофи, във Вестерхага можеше да научиш поне още едно нещо — да подлагаш крак.

Кашляйки и пухтейки от злоба, Лиф излиза пак на повърхността. Не остава във водата, въпреки че мястото е толкова хубаво за къпане. Разярен като бик, той се покатерва на мостика и Расмус, готов да заплаче, осъзнава, че никога няма да успее да се отърве от този безмилостен човек. Обаче ще напрегне всичките си сили. Ще тича, докато падне. А то сигурно ще стане скоро, защото сърцето му хлопа, сякаш смята да се пръсне.

Обратно по дължината на мостика. По протежение на селската улица. През двора на Карл Нилса. В стопанството на Пер Андерш. Има чувството, че тича в някакъв кошмарен сън. Пак има преднина, обаче подире му идва неговият враг — мокър, с джвакащи обуща и съвсем безпощаден, и няма начин да му се изплъзне.

Ето там избата за картофи на Пер Андерш. Расмус е влизал в нея преди, когато си избираше къща. Постоя вътре и си представяше, че уж притежава петдесет чувала картофи, които ще направи на картофени бухти.

Съвършено изтощен, той се скрива в мрака на избата. Отчаяно се надява, че може би Лиф все пак не е толкова близо, та да го види и че няма да му хрумне да търси точно тук. Това е една жалка, мъничка надежда и не трае дълго.

Вече чува как някой хваща голямата брава. Сега Лиф идва. Той е разярен и мокър, и овладян от озлобление срещу този гамен, който си позволява да му свива такива номера. Втурва се право навътре…

Обаче във Вестерхага можеш да научиш и други трикове, освен подлагане на крак. Научаваш да стоиш в засада зад някоя врата и когато противникът се втурне безразсъдно навътре, ти бързо изскачаш навън зад гърба му. Точно това прави и Расмус. Бърз като невестулка, изхвърча от избата, затръшва в паника вратата на избата след себе си и завърта ръждясалия ключ. Едва когато чува ужасните крясъци на Лиф отвъд вратата, той разбира напълно какво е направил. Обзет от ужас, но и тържествуващ, Расмус стои там и осъзнава, че е заключил своя враг в бившата картофена изба на Пер Андерш — е, той естествено не знае, че тя е била именно на Пер Андерш.

А сега копнее толкова силно за Оскар, че би могъл да се разплаче. Краката му треперят. Уморен е до смърт. Копнее за Оскар, та чак сърцето го боли. Но Оскар може би е мъртъв…

След като е събрал малко сили, той се промъква обратно към своята „собствена“ къща. Приближава много внимателно. Та нали не знае нито къде е Лиандер, нито къде е Оскар.

Вече се съмва. Скоро слънцето ще изгрее над старото селце на заминалите за Минесота хора, в което през тази нощ никой не е могъл да мигне.

Расмус легна по корем в тревата и пропълзя до кухненския прозорец. Надигна се бавно на колене и надникна през рамката, чиито стъкла отдавна ги нямаше.

Съвсем близо, с гръб към прозореца, бе застанал Лиандер. А в дъното, до огнището, стоеше Оскар с вдигнати ръце. Лиандер държеше пистолета си, а раницата на Оскар лежеше до краката му.

— Стреляй, ако искаш — каза Оскар. — Един скитник повече или по-малко на света няма никакво значение.

— Можеш да ми повярваш, че направо ме сърбят пръстите — обади се Лиандер. — И не съм те убил още, само защото не ми се ще да натъжа полицейския комисар. Понеже той много иска да те окошари за грабежа в Сандьо. Знаеш ли това? И задето си ограбил госпожа Хедберг. Знаеш ли това?

— Как може да съществуват такива свине като теб — каза Оскар кротко. — Ами ако аз взема да разкажа на полицейския комисар що за птици сте Лиф и ти?

Расмус се просълзи. Нали знаеше, че комисарят никога не би повярвал на един скитник. И знаеше, че Оскар също го знае.

Лиандер се изсмя грубо.

— Да-да, хайде опитай, де!

— А преди малко не се ли тревожеше самият ти — каза Оскар, — че госпожа Хедберг може да дойде на себе си и да свидетелства за туй-онуй. Например, че Ана-Стина е излъгала, когато ме е набедила. Представи си, че бабичката все пак се свести, а?