Астрид Линдгрен - Расмус и скитникът

Върна се с едно празно сандъче от захар и с две касетки от маргарин, и редица други неща, които беше намерил. Сандъчето щеше да представлява маса, след като го измие в морето.

Но първо трябваше да почисти къщата. Набра връзка клонки и с нея измете колкото можа от мръсотиите по пода и ги изхвърли навън. После внесе своята маса и сложи върху нея вместо ваза една празна бутилка с обичничета. Маргаринените касетки станаха столове, а килимът, пердетата и завесите бяха на ужким.

Оскар го нямаше. Беше отишъл в гората да нареже борови клонки, върху които да спят и когато се върна, Расмус му подвикна:

— Донеси постелите тук!

Способността на Оскар да си играе на ужким не беше особено голяма, но той все пак разбра, че влиза в една изискана стая. Застана на вратата с огромен наръч уханни борови клонки и взе да си изтрива краката.

— Май трябва да си почистя копитата, преди да вляза. Къде да сложа пухените възглавници — тук или в салона? Само кажи и ще го направя!

— Сложи ги ей там! — каза Расмус и посочи единия ъгъл на стаята.

Оскар послушно разстла клонките като легло и Расмус остана много доволен. Зелените клонки сякаш грееха, можеха да представляват както килим, така и легло, и внесоха уют в стаята.

— Добре че си успял да подредиш — каза Оскар, — защото всеки момент ще плисне дъжд.

Едва го каза и дъждът наистина плисна. Биеше по напуканите стъкла на прозорците и тропаше силно по покрива, а навън притъмня. Но Расмус се чувстваше добре. Тъй като валеше, той изпита още по-силно усещането, че има дом.

— Да хапнем ли нещо? — предложи колебливо.

Бяха яли набързо край пътя преди това, но недостатъчно, а когато имаш маса, ти се иска да я използваш. По-голямата част от това, което бяха купили в магазина на Хултман, беше останало и сега Оскар нареди хляб, масло, сирене, шунка и салам върху сандъчето. Седнаха всеки на по една маргаринена касетка, ядяха и слушаха дъжда, а Расмус си помисли: „Никога няма да забравя това. Никога няма да забравя колко ни беше хубаво, когато валеше, а ние си хапвахме!“.

Не можеше да разкаже на Оскар как си е въобразявал, че уж имат истински дом. А още по-малко можеше да му каже, че всъщност Оскар е богат търговец с отсъстваща съпруга, която носеше синя шапка с пера. Обаче над филията със салам, която ядеше, погледна замечтано своя другар скитник и каза:

— Представяш ли си, Оскар, ти да си ми баща и да живеем заедно в една къща!

Оскар отхапа голям залък от своя сандвич.

— Да-да, чудесно би било! Да имаш за баща някакъв си скитник… изискано, като студено свинско, а?

Расмус се замисли. Наистина му се искаше неговите родители да са богати и красиви. Един скитник не беше точно това, за което беше мечтал. Ех, де да беше Оскар богат и красив търговец!

Дъждът спря така внезапно, както беше започнал. Скитниците привършиха вечерята и си легнаха върху боровите клонки в ъгъла. Оскар извади парчето от одеяло, в което увиваше акордеона си и го метна върху Расмус, за да не му е студено.

„Татко — помисли си Расмус — ме загръща с червената копринена завивка. Защото мама е в Минесота и не може да го направи. Тя се къпе в най-бистрото тамошно езеро и ни пише писма: «Скоро ще се върна и ще ви донеса много хубави неща, а ти завивай вечер добре Расмус с червената копринена завивка. Да, ще се върна скоро».“

Навън се мръкваше. Откъм морето нахлу вятърът, който беше задържал дъх, докато валеше. Сега задуха бурно. Плясъкът на вълните се усили и вятърът взе да скубе кривораслите брези отвън. В къщурката се обадиха множество странни звуци. Стените пукаха и от счупените прозорци се чуваха стонове и свистене. Някъде се блъскаше врата, неуморно думкаше и тряскаше, докато Оскар се ядоса.

— Брей, каква упорита врата! Ако човек иска да спи тук, няма да му е трудно да остане буден, това е ясно.

Расмус никак не харесваше това пукане и пращене. Страхуваше се. С широко отворени очи лежеше в своя ъгъл и се взираше в полумрака като изплашено животинче.

— Ами ако тук има призраци — прошепна той, — ако дойдат призраци и ни грабнат…

Но Оскар не се боеше.

— Ако видиш призраци, предай им от мен да отидат да се хвърлят в морето, защото иначе ще дойде Божията кукувица и ще ги направи на призрачен миш-маш.

Расмус не се успокои.

— Леля Олга от кухнята веднъж видяла куче, дето нямало глава, а в гърлото му нещо светело като огън.

Оскар се прозя.

— Твоята леля Олга от кухнята май също е останала без глава. Призраци няма!