Астрид Линдгрен - Расмус и скитникът

— Ами… на не повече от трийсет-четирийсет километра оттук — отговори Оскар.

Расмус подреди сандвичите върху плоската скала.

— Тези със сирене са сандвичи „Лъвска невяста“ — каза, — а тези с шарения салам са сандвичи „Гробът на Ида“.

— Това пък е бученето на водопада Авеста — добави Оскар, като надигна бутилката с мляко.

Расмус дъвчеше лакомо един сандвич със салам.

— Стопанката на това имение беше мила и красива — каза замечтано. — Ама си има вече две къдрави момичета.

— Искаш да кажеш, че иначе би могла да вземе теб, а?

— Да — отвърна Расмус и очите му светеха от отражението на огъня, — горе-долу тъй ми се ще да живея. Искам да бъда при някого, който е красив и богат.

— Ах-ах-ах-дааа — проточи Оскар.

Комарите танцуваха около тях и докато огънят догаряше и ставаше все по-малък, те пък ставаха все по-нахални.

— Сега ще измамим тези кръвопийци и ще идем да си легнем — реши Оскар.

Отиде до езерото и донесе вода в канчето си, загаси жарта и събра всичките си принадлежности.

Съвсем наблизо имаше едно стопанство. Оскар се беше отбил там преди вечеря да помоли за разрешение да преспят в плевнята.

Цялото стопанство спеше вече, когато двамата тихичко се качиха по рампата за коли и влязоха в плевнята.

Расмус си изрови място за спане и натрупа сено върху цялото си тяло, та само носът му остана навън. Тук също имаше комари и той искаше да им сервира колкото е възможно по-малко от себе си.

— Удобно ли ти е? — попита Оскар, след като и той се намести.

— Да, макар че задните ми копита са малко уморени — отговори Расмус.

Оскар се прозина.

— И това ще мине, казал селянинът, когато паднал с колата си в езерото. Ще преспим и ще видим.

Расмус остана още малко буден и се ослушваше. Сеното шумолеше и праскаше много особено. Той сигурно щеше да се изплаши, ако Оскар не беше толкова близо до него в мрака. От обора под тях долиташе тихо звънтене на вериги. Там долу се движеха някакви добичета. А над него комарите бръмкаха своята упорита песен. Това беше последното, което чу, преди да потъне в сън.

Събуди се на разсъмване два-три часа по-късно. Събуди го един страшен глас, който каза:

— Ето го къде лежи!

Видя двама полицаи само на около два метра от себе си и видя Оскар да се надига сънено от сеното. Но след това вече нищо не виждаше, защото Оскар метна светкавично един наръч сено върху него.

Сърцето му почна да хлопа като чук.

Сега… сега идва полицейският комисар да ме хване! И трябва да се върна при Орлицата.

— Какво има? — чу той Оскар да пита.

— Това ще узнаеш после — отговори единият полицай. — Сега ще дойдеш с нас.

Оскар се ядоса.

— За бога, не може ли поне да узная защо? Нищо не съм направил!

— Всички скитници трябва да бъдат разпитани. Хайде, по-бързо!

Оскар се ядоса още повече.

— Да ви вземе тоя и оня! Спя си аз, невинен като невяста, а вие идвате и ме будите по никое време. Внимавайте да не се разлютя!

Въпреки това се обърна бавно в сеното, за да се изправи и в същото време успя да пошепне на Расмус:

— Лежи мирно! Не мърдай!

След това полицаите си тръгнаха, повели Оскар помежду си.

Те му взеха Оскар — по-страшно от това нямаше! Просто щяха да изчезнат с него и Расмус дори не знаеше накъде. Бяха отнесли и раницата му. Той надникна през притворената врата и видя как Оскар се качи в една двуколка. Единият полицай седна до него и хвана юздите. Другият седна на задната седалка. Стопанинът и един ратай стояха наблизо и зяпаха, а от кухненския прозорец се подаваха любопитните лица на стопанката и слугините, за да видят позорното отпътуване на Оскар. Сега онзи, който щеше да кара, щракна с език на коня и двуколката потегли. Конските копита зачаткаха по пътя. Това беше ужасен звук в ушите на Расмус — сигурно никога вече нямаше да види Оскар. В отчаяние се хвърли в сеното, като се мъчеше да приглуши риданията си.

Тогава чу, че някой отвори вратата на обора под него. Някой тракаше със съдини за мляко, кравите мучаха, сякаш има пожар, и две слугини си говореха разпалено. Той изпълзя внимателно до капандурата за пълнене на хранилките, за да слуша. Може би щяха да кажат нещо за Оскар.

— За скитници можеш да си помислиш какво ли не — каза едната слугиня. — Никак няма да се учудя, ако той е задигнал всичките пари от Сандьо.

— И сега ще го водят на разпит при полицейския комисар, така ли? — обади се другата.

— Да, там ще го водят — потвърди първата. — Ако го е направил, сигурно ще го тикнат в затвора — продължи тя доволно.