Йоханна Спири - Хайди и Клара

Все пак старата дама не можа да излезе веднага от къщата, защото бабата искаше да й благодари и да я увери, че ще измоли благословията на Господа за нея — великодушната благодетелка, и за всичките й близки.

Господин и госпожа Зеземан тръгнаха бавно надолу към селото. Алпиецът Йохи отнесе Клара обратно в хижата, а Хайди подскачаше като козичка около тях.

На следващата сутрин децата се разделиха. Клара се разплака. Никак не й се искаше да напусне хижата и планината, където бе изживяла най-прекрасните дни в живота си. Хайди се опитваше да я утеши и все повтаряше:

— Много скоро ще стане отново лято и като дойдеш тук, ще ти се стори още по-хубаво. Тогава ще можеш да ходиш без никаква подкрепа и още първия ден ще се качим на пасището при цветята. Ако знаеш само как ще се забавляваме!

Както беше уговорено, господин Зеземан дойде да прибере дъщеря си. Седнаха с дядото на пейката, за да обсъдят някои важни неща. Клара изтри сълзите си, поуспокоена от думите на Хайди.

— Предай поздравите ми на Петер — рече Клара. — И на всички козички, особено на Белка. Ако можех да й направя някакъв подарък! Тя също много ми помогна да оздравея!

— Разбира се, че можеш — засмя се Хайди. — Изпрати й малко сол. Нали видя как обича да ближе сол от ръката на дядо.

Предложението много се хареса на Клара.

— Разбира се, че ще й изпратя! Най-малко сто фунта, а може и повече — извика въодушевено тя.

Господин Зеземан стана и махна с ръка на децата. Беше време за тръгване. Този път белият кон на старата госпожа беше дошъл за Клара и тя можеше спокойно да го възседне. Инвалидният стол вече не й беше нужен.

Хайди изтича на склона и остана да маха с ръка на приятелката си, докато конят и ездачката му се превърнаха в черна точила в далечината.

Добрата госпожа Зеземан не бе забравила колко сурова е зимата в Алпите. След месец в хижата на козарите пристигна леглото от Франкфурт и огромен денк. В него имаше толкова много топли дрехи, че бабата никога вече нямаше да мръзне в своя ъгъл.

Долу в Дьорфли се започна голям строеж. Господин докторът пристигна и се настани в гостилницата. Той купи старата сграда, където Йохи и Хайди прекараха зимата. Това, че тя някога е била истински господарски дом, личеше още по голямата стая с красивата камина, облицована с рисувани плочки. Тази част от къщата щеше да бъде подновена и в нея възнамеряваше да се настани самият господин доктор. Другото крило щеше да бъде зимна резиденция за Йохи и Хайди. Докторът познаваше добре стареца и знаеше колко много държи той на независимостта си. Затова бе решил да му предостави собствено жилище. Най-отзад щеше да бъде издигнат топъл и удобен обор с дебели стени, където щяха да зимуват Белка и Галка.

Господин докторът и Алпиецът Йохи станаха още по-добри приятели, докато обикаляха строежа и се грижеха всичко да върви добре. Най-често си мислеха за Хайди. И двамата се радваха на новия си дом, но най-голямата им радост бе, че Хайди е щастлива.

— Скъпи приятелю — каза веднъж господин докторът, — искам да ме изслушате внимателно. Аз споделям с вас всички радости около детето. Хайди ме смята за свой най-близък роднина след вас. Но искам да споделя и задълженията, да се погрижа за бъдещето й, според средствата и възможностите си. Така и аз ще имам права върху Хайди и мога да се надявам, че когато остарея, ще има кой да се грижи за мен и да ме обича. Това е най-голямото ми желание, повярвайте ми. Затова искам да осиновя Хайди, за да има тя всички законни права на моя дъщеря. Така, когато си отидем от този свят, и двамата ще сме спокойни за бъдещето й.

Йохи улови ръката на доктора и дълго я държа в своята. Той не казваше нито дума, но добрият доктор четеше в очите на стареца вълнение и голяма радост.

През това време Хайди и Петер седяха при бабата. Хайди не спираше да говори, а Петер слушаше. Нали не се бяха виждали често в последно време. Имаха толкова неща да си разкажат за всичко, което се беше случило през лятото.

Йохана Спири е родена на 12.06.1827 г. в градчето Хирцел, близо до Цюрих, Швейцария. Баща й, Йохан Хойсер — психиатър по професия, и майката — жена с поетичен талант, имат общо шест деца. Йохана Хойсер продължава образованието си в Женева, където през 1852 г. се омъжва за младия адвокат и публицист Бернхард Спири и приема неговото фамилно име. Три години по късно се ражда единственото им дете.

Първия си разказ Йохана Спири публикува анонимно през 1871 г., а хонорара си дава на Международния червен кръст в Женева. Желанието на младата авторка е да помогне на бежанците от френско-пруската война.