Йоханна Спири - Хайди и Клара

Докторът крачеше по широката улица към дома на Зеземан. Беше слънчево септемврийско утро, светло и прекрасно. Но докторът се взираше мрачно в бялата каменна настилка по пътя и дори не поглеждаше блестящото небе. На лицето му беше изписана необичайна за него тъга. След смъртта на жена си той остана сам с единствената си дъщеря. Но преди няколко месеца смъртта му отне и нея. Оттогава господин докторът бе изгубил обичайната си веселост. Живееше сам и тъжен.

Себастиян посрещна госта извънредно радушно. Поклони му се дълбоко и изобщо се държа като истински предан слуга — защото господин докторът беше не само пръв приятел на господаря на дома и дъщеричката му, но с добротата си бе спечелил сърцата и на цялата прислуга.

— Всичко наред ли е, Себастиян? — както винаги попита любезно докторът и тръгна нагоре по стълбите, следван от прислужника.

— Радвам се, че дойде! — провикна се сърдечно господин Зеземан и стана да посрещне приятеля си. — Трябва да поговорим още веднъж за пътуването до Швейцария. Искам изрично да чуя от теб, че настояваш на предишното си решение. Но трябва да ти кажа, че в последно време състоянието на Клара решително се подобри.

— Скъпи Зеземан, как ме посрещаш! — отговори с усмивка новодошлият и се разположи срещу приятеля си. — Толкова ми се иска майка ти да беше тук. С нея човек може да се разбере веднага. С теб обаче е съвсем различно. Готов си да ме викаш по три пъти на ден, за да ти кажа все едно и също.

— Да, да, прав си, разбирам, че ти досаждам. Но и ти ме разбери, добри ми приятелю. Знаеш ли колко ми е трудно да откажа на детето си нещо, което твърдо съм му обещал и което то очаква с такава радост ден и нощ в продължение на няколко месеца? Последните седмици бяха ужасни, но Клара понесе всичко с безкрайно търпение, все с надеждата, че пътуването до Швейцария наближава и че скоро ще види родното място на малката Хайди. А сега искаш да застана пред доброто си дете, което и без това е лишено от твърде много неща, и да зачеркна окончателно тази негова надежда!

— Зеземан, така трябва — отговори твърдо докторът и като видя колко унил и нещастен изглежда приятелят му, продължи съчувствено: — Трябва да гледаш трезво на нещата. Последното лято беше наистина много трудно за Клара. Ако сега й позволя да предприеме това дълго пътуване, последствията могат да бъдат наистина страшни. Освен това е вече септември, а в Алпите застудява рано. Дните стават все по-кратки и Клара в никакъв случай няма да може да остава дълго време навън, камо ли да прекарва нощите в хижата. Пътят от баните Рагац до планината сигурно трае няколко часа, а от селото нататък ще трябва да я носят в кресло. Накратко, Зеземан, не е възможно! Готов съм да дойда с теб и да обясня всичко на Клара, тя е разумно момиче и ще разбере. Ето какъв план имам: следващата година ще заминете за Рагац още през май. Тя ще се лекува там, докато в планината стане топло. През летните месеци ще може да се качва на пасището за по няколко часа на ден. Надявам се, че тогава ще има достатъчно сили и ще може да се наслаждава истински на тези излети, за разлика от сега. Разбери най-после, Зеземан, ако искаме да запазим детето ти в добро здраве, трябва да го гледаме като рохко яйце, да го пазим и от най-малкото сътресение.

Господин Зеземан, който седеше и слушаше с израз на тъжно примирение, изведнъж стана.

— Докторе — извика той, — кажи ми честно, имаш ли все още някакви надежди, че Клара ще се оправи?

Докторът сви рамене.

— Малки — отвърна тихо той. — Но защо не помислиш малко и за мен, скъпи приятелю? Разбери, ти имаш дете, което те обича и винаги те посреща с радост. Никога не се връщаш в опустяла къща, никога не сядаш сам на масата. Клара също живее добре в твоя дом. Може би се лишава от някои неща, нормални за здравите момичета, но в други отношения се ползва с изключителни предимства. Не, Зеземан, не бива да се оплакваш, ти си имаш близко същество до себе си, а аз… аз останах съвсем сам.

Господин Зеземан беше станал и се разхождаше с големи крачки из стаята. Винаги правеше така, когато го занимаваше някоя важна мисъл. Изведнъж той застана пред приятеля си.

— Хрумна ми нещо чудесно, докторе! Не мога повече да те гледам такъв умислен! Къде изчезна старият веселяк? Трябва да се махнеш за известно време от този душен град, това ще бъде най-добрият лек за теб. Предлагам ти да отидеш в Швейцария, вместо нас, и да посетиш Хайди в родния й дом, от името на всички ни.