Йоханна Спири - Хайди и Клара

Хайди заподскача радостно около старата дама. Но изведнъж спря и изрече бързо:

— Трябва да изтичам за малко при баба, защото тя много се страхува, когато не я навестявам дълго време.

Хайди гореше от нетърпение да занесе радостната вест на старата баба.

— Не бива така, Хайди — намеси се Алпиецът Йохи. — Когато имаме гости, не е редно да ги оставяш сами.

Старата дама се намеси:

— Драги ми Йохи, детето разбира какво трябва да направи. Бедната стара баба отдавна не се е радвала на компанията й заради нас. Мисля, че е редно всички заедно да отидем при нея. Най-добре е там да дочакам коня и водача, а щом слезем в Дьорфли, веднага ще изпратим телеграма до Франкфурт. Какво ще кажеш, сине?

Господин Зеземан все още не беше имал случай да разкрие плановете си. Той искаше да направи кратко пътешествие из Швейцария заедно с майка си и дъщеря си. Много се надяваше, че Клара ще бъде в състояние да пътува с тях. Той смяташе да се възползва от последните топли дни, за да осъществи плановете си.

Клара беше малко смутена от вестта за предстоящото отпътуване, но радостта, че ще бъде отново в компанията на милия си татко, беше по-силна от всичко.

Старата дама стана и улови ръката на Хайди, но изведнъж спря и се обърна.

— Какво, за бога, ще правим с Клара? — извика уплашено тя. Беше се сетила, че дългият преход не е безопасен за внучката й.

Без да каже нито дума, Йохи вече се бе погрижил за това. Той взе Клара в силните си ръце и закрачи спокойно след госпожа Зеземан. Господин Зеземан вървеше последен.

Хайди непрекъснато подскачаше от радост, а старата дама не преставаше да я разпитва за бабата и Бригите: как живеят, какво има в къщата им, как прекарват тежките зими и студове.

Хайди описа всичко съвсем точно, както го беше видяла: как бабата по цял ден седи свита в своя ъгъл и преде, а през зимата не става от леглото си и трепери от студ. Разказа и с какво се храни старицата и какво най-често й липсва.

Така стигнаха къщата на козаря.

Бригите тъкмо простираше изпраната риза на Петер. Козарчето имаше само две ризи и си ги сменяше поред. Бригите видя отдалеч пристигащите хора и се втурна в стаичката.

— Отиват си, мамо! — извика тя. — Да видиш само какво шествие! Йохи ги придружава и носи болното момиче.

— Ох, значи наистина ще ми я вземат — въздъхна бабата. — И Хайди ли е с тях, видя ли я добре?

След минута вратата се отвори с гръм и трясък и Хайди влетя в стаята. Тя се озова само с два скока в ъгъла при бабата. Прегърна я.

— Бабо! Бабо! Леглото ми ще пристигне от Франкфурт, и трите високи възглавници заедно с него, и дебелата завивка! Старата госпожа каза, че ще бъде тук само след два дни! То е за теб, бабо, за да спиш удобно!

Хайди нямаше търпение да изкаже докрай онова, за което беше дошла и което толкова щеше да зарадва добрата баба. Старата жена наистина се усмихна, но гласът й прозвуча тъжно:

— Твоята благодетелка трябва да е много добра, Хайди. Би трябвало да се радвам, че ще те отведе със себе си, но ми се струва, че няма да го преживея.

— Какво? Какво? Кой ви е казал тази глупост? — попита един мил глас. Някой улови ръката на старицата. Старата дама беше влязла веднага след Хайди и бе чула всичко. — Не, за заминаване изобщо не говорим! Хайди ще си остане при добрата баба, за да я радва. Разбира се, ние също искаме да виждаме детето, но затова ще идваме тук. Всяка година ще гостуваме на добрия Йохи. Имаме важна причина да отправяме благодарностите си към добрия Господ именно тук, на пасището. Той направи истинско чудо с Клара.

Най-после лицето на бабата се озари от искрена радост. Тя не намираше думи за отговор, а само стискаше ръката на госпожа Зеземан и по хлътналите й бузи се стичаха горещи сълзи.

— Видя ли, бабо! — прошепна щастливо Хайди. — Видя ли, че стана така, както ти казах последния път? Сигурна съм, че леглото от Франкфурт ще излекува всичките ти болки!

— О, Хайди, добрият Бог е толкова великодушен към мен и ми прави такива добрини в последните ми дни! — изрече дълбоко трогната старата баба. — Възможно ли е да съществуват толкова добри хора, които да се загрижат за една бедна старица като мен и да направят толкова много за нея! Благодаря на Бога, че е създал такива добри и милостиви хора, които се грижат дори за една бедна, безполезна твар като мен!

— Мила моя — намеси се енергично госпожа Зеземан, — пред небесния господар всички сме равни и всички имаме нужда от добротата и великодушието му. А сега нека си кажем сбогом, но не завинаги, защото когато дойдем следващата година в Алпите, непременно ще ви посетим. Никой няма да ви забрави, повярвайте ми!