Йоханна Спири - Хайди и Клара

Компанията насяда около масата, наредена за обяд. По едно време Клара улови ръката на сияещия си баща и каза оживено:

— О, татко, само да знаеш колко много направи за мен добрият дядо Йохи! Трябва да ти опиша подробно всички дни, които прекарах тук. Цял живот няма да ги забравя. Много ми се иска и аз да мога да направя нещо за него, да му подаря нещо, което да го зарадва поне наполовина толкова, колкото той е радвал мен.

— Това е и моето желание, миличка Клара — отговори бащата. — През цялото време си мисля как бих могъл да се отблагодаря на нашия благодетел.

Господин Зеземан стана и отиде до Алпиеца Йохи. Щом го видя, Йохи стана. Господин Зеземан улови ръката му и заговори сърдечно:

— Скъпи приятелю, искам да ви кажа само няколко думи! Мисля, че ще ме разберете, като ви кажа, че от години насам не знаех какво означава истински да си щастлив. Какво значение имаше цялото ми богатство, след като трябваше да гледам как се мъчи бедното ми дете и как всичките ми пари не бяха в състояние да го изправят на крака! За мен вие сте на второ място след добрия Бог на небето, защото също като него вдъхнахте живот на детето ми и го излекувахте. Кажете ми, как да изразя благодарността си? Знам, че никога няма да мога да ви се отплатя, както подобава, но всичко, което имам, е на ваше разположение. Кажете, приятелю, какво мога да направя за вас?

Старият Йохи изслуша мълчаливо тази прочувствена реч и на лицето му се изписа блага усмивка.

— Господин Зеземан, повярвайте, че оздравяването на болното момиче ми достави голяма радост. Това беше най-добрата отплата за усилията ми — отговори той. — Благодаря ви много за великодушните предложения, но аз нямам нужда от нищо. Докато съм жив, ще се грижа за себе си и за детето. Все пак бих се осмелил да изразя едно свое желание и ако го изпълните, ще ме освободите от грижи до края на живота ми.

— Говорете, говорете, драги приятелю! — каза зарадвано господин Зеземан.

— Аз съм стар — продължи Йохи — и едва ли ще живея още дълго. Когато си отида, няма да оставя на детето нищо. Роднини също си нямаме. Ако господин Зеземан пожелае да ме увери, че Хайди ще може да остане през целия си живот тук и никога няма да й се наложи да печели хляба си при чужди хора. Така ще ми се отблагодарите стократно за всичко, което можах да направя за детето ви.

— Но разбира се, скъпи приятелю, давам ви думата си! — изрече тържествено господин Зеземан. — Хайди е част от нашето семейство. Попитайте майка ми, попитайте дъщеря ми — те никога няма да оставят малката Хайди да се отдели от родното си място и да печели хляба си с тежък труд! Разбира се, скъпи приятелю, щом това ще ви успокои — ето ръката ми. Обещавам ви, че внучката ви никога няма да изпитва нужда от каквото и да било, че няма да й се налага да печели хляба си при чужди хора. Аз ще се погрижа за нея, ще я включа и в завещанието си. Искам да ви кажа още нещо, Йохи. Това дете не е създадено за живот в чужбина, все едно при какви условия. Имахме възможност да го изпитаме на собствения си гръб. Но вашата внучка има и други добри приятели, драги Йохи. Аз познавам един човек, който засега живее във Франкфурт, но скоро ще приключи с работата си там и ще се върне тук, където му харесва, за да прекара в мир и спокойствие старините си. Това е най-добрият ми приятел — докторът. Той смята да пристигне тук още тази есен и да се засели завинаги в това прекрасно място. Така сте го посъветвали и вие. Той казва, че заедно с вас и малката Хайди е преживял най-щастливите дни в живота си. Ето, виждате ли, така Хайди ще има двама покровители наведнъж, които ще живеят близо до нея и ще й помагат. Надявам се Бог да запази и двамата живи и здрави още дълги години!

— Безкрайна е Божията милост! — намеси се развълнувано госпожа Зеземан и сърдечно стисна ръката на Йохи. После привлече Хайди към себе си.

— Мисля, че трябва да попитаме и теб, моя малка Хайди. Кажи ми, имаш ли желание, което много би искала да се превърне в действителност?

— Да, разбира се, че имам — отговори сериозно детето.

— Много добре, искам да го чуя веднага — окуражи я госпожа Зеземан. — Какво желае сърцето ти, дете мое?

— Много бих искала да изпратите леглото ми от Франкфурт с трите високи възглавници и дебелата завивка. Защото възглавницата на баба е толкова ниска, че главата й увисва назад и тя почти не може да диша. Ще се завива с дебелата завивка и вече няма да мръзне.

Хайди изказа желанието си на един дъх.

— Милото ми дете, какво трябваше да чуя! — каза възбудено старата госпожа. — Много се радвам, че ми напомни какъв е моят дълг. Когато Бог ни изпрати добро, трябва веднага да помислим за онези, които си нямат нищо! Още днес ще телеграфираме във Франкфурт! Госпожица Ротенмайер ще опакова всичко и само след два дни леглото ще бъде тук. Надявам се добрата баба да спи чудесно на високите възглавници.