Йоханна Спири - Хайди и Клара

А колкото и да се напрягаше, Петер не можеше да се спре и продължаваше да се премята надолу. В момента обаче това не беше най-страшното. Много по-ужасна за него беше мисълта, че от Франкфурт наистина е пристигнал полицейски инспектор. Петер не се усъмни нито за миг, че чужденецът, който го попита за Хайди и Алпиеца Йохи, е служител на закона. Когато стигна последната стръмнина пред Дьорфли, момчето отскочи към някакъв храсталак и най-после успя да се залови за един клон. Търкалянето спря, но Петер още дълго време лежа неподвижен. Опитваше се да разбере кой е и къде се намира.

— Я виж ти! — обади се един глас точно над главата му. — Да не те е подгонил някой горе, та си се затъркалял като зле зашит чувал с картофи?

Подигравателният глас беше на пекаря. Той се бе сгорещил твърде много във фурната си и бе излязъл да подиша малко чист въздух. Спокойно беше проследил как козарчето се търкаля по склона също както инвалидния стол.

Петер скочи като ужилен. Уплахата му се удвои. Може би и пекарят знаеше, че столът нарочно е бил блъснат. Без да се обръща, момчето хукна с все сили обратно нагоре по склона. Много му се искаше да се скрие вкъщи и да се завие презглава. Там се чувстваше най-сигурен и се надяваше, че никой няма да го намери. Но козите бяха още на пасището, а и Йохи му бе обяснил, че трябва да се върне бързо, защото стадото не бива да остава дълго само. Петер много се боеше от Алпиеца Йохи и изпитваше такова уважение към него, че никога не би посмял да не го послуша. Но не можеше да тича повече, защото страхът и многобройните рани, които беше получил при падането, започваха да се обаждат. Изкачването му бе съпроводено с много куцане и жални охкания.

Скоро след срещата с Петер господин Зеземан стигна до къщата на козарката и вече знаеше, че е на прав път. Пое си дълбоко дъх и продължи трудното изкачване. Най-после, вече на края на силите си, той видя целта на пътуването си. На билото пред него се издигаше самотна алпийска хижа, засенчвана от три могъщи стари ели.

Зарадван, господин Зеземан изкачи на един дъх последната стръмнина. Вече беше съвсем близо до дъщеря си. Задъханият баща скоро щеше да види нещо, което не бе и сънувал.

Когато се изкачи на равното, две фигури станаха от пейката и тръгнаха насреща му. Едно едро момиче с дълги светлоруси коси и румено лице се подпираше на дребничката Хайди, чиито черни очи грееха развеселени. Господин Зеземан замръзна на мястото си, без да може да откъсне поглед от приближаващите се. Изведнъж от очите му потекоха едри сълзи. Стари, отдавна погребани спомени изпълниха сърцето му. Точно така изглеждаше майката на Клара — прекрасно русо момиче с нежнорозови бузи. Господин Зеземан не знаеше буден ли е или сънува.

— О, татко, нима не можеш да ме познаеш? — извика весело Клара и лицето й засия от радост. — Толкова ли съм се променила?

Сякаш събуден от сън, господин Зеземан се втурна към дъщеря си и я скри в прегръдката си.

— Как да не си се променила! Възможно ли е? Истина ли е това, което виждат очите ми?

Прещастливият баща отстъпи крачка назад, за да се увери, че прекрасното видение няма да изчезне от погледа му.

— Ти ли си, миличка Клара, ти ли си наистина? — повтаряше невярващо той. После отново прегърна дъщеря си, но веднага я пусна пак, за да се увери, че не се е излъгал.

Старата госпожа пристъпи към сина си — гореше от нетърпение да зърне щастливото му лице.

— Е, мили синко, какво ще кажеш сега? — каза весело тя. — Изненадата, която ни беше подготвил, е прекрасна, но онази, с която ни посрещнаха тук, не може да се сравни с нищо, нали? — тя стисна ръката на сина си и го целуна. — Ела с мен, синко — продължи тя, — за да поздравиш добрия Йохи, който е нашият най-голям благодетел.

— Разбира се, но трябва да поздравя и малката ни домакиня, милата Хайди — отговори господин Зеземан и стисна ръката на момичето. — Е, как сме, как сме? Алпийският въздух е върнал свежестта на бузките ти, както виждам? Приличаш на разцъфтяла алпийска розичка, малката ми. Радвам се за теб, наистина се радвам!

Хайди погледна любезния господин Зеземан и на лицето й грейна искрена радост. Той беше толкова добър с нея! А това, че беше преживял такова голямо щастие именно тук, на пасището, караше сърцето на момичето да бие лудо от вълнение.

Старата госпожа поведе сина си към Алпиеца Йохи. Докато двамата мъже сърдечно си стискаха ръцете и господин Зеземан се опитваше да изрази дълбоката си благодарност за станалото, старата дама се върна при децата, за да не пречи. Искаше й се да постои малко под старите ели, за да се успокои.