Йоханна Спири - Хайди и Клара

Ден преди да пристигне, госпожа Зеземан бе изпратила писмо, в което уведомяваше, че идва. Петер донесе писмото рано сутринта. Дядото вече бе излязъл с децата навън. Белка и Галка също бяха освободени от обора и весело въртяха глави. Децата ги милваха и пожелаваха на всяка приятна разходка в планината.

Появи се Петер. Щом забеляза групата, той забави крачка. Подаде писмото на Йохи и подскочи бързо назад. Огледа се на всички страни, сякаш някой отнякъде го дебнеше. Направи огромен скок и хукна нагоре по склона.

— О, дядо — извика Хайди, която не спираше да се чуди на странностите на козарчето, — защо от няколко дни насам Петер се държи като големия Турчин, когато види тояга? Нали си виждал козела как започва да клати глава на всички страни, а после скача нависоко?

— Сигурно и Петер усеща зад гърба си тояга, която си е заслужил — отговори спокойно дядото.

Петер изкачи първия баир на един дъх. Щом се скри от очите на дядото, спря и внимателно се огледа. Зад всеки храст, зад всеки плет на момчето му се привиждаха полицаи от Франкфурт, дошли да го отведат в затвора.

Зарадвана от писмото на старата госпожа, Хайди се зае да подреди хижата. Всяко нещо трябваше да отиде на мястото си. В стаята трябваше да цари пълен ред, когато пристигне госпожа Зеземан.

Клара намираше шетането на Хайди толкова забавно, че много обичаше да седи в някой ъгъл и да я наблюдава.

Така ранните утринни часове минаха незабелязано. Старата дама беше съобщила, че ще пристигне около обед.

Готови за посрещането, облечени и сресани, децата излязоха навън и седнаха на пейката пред колибата, за да обсъдят още веднъж подготвяната изненада.

Дядото също се присъедини към тях. След закуска той се бе изкачил високо в планината и донесе от там огромен букет тъмносиня тинтява. Когато видяха цветята, децата извикаха възхитени. Дядото само се усмихна и скри букета. Вече нетърпелива, Хайди на всеки няколко минути скачаше от мястото си, за да провери дали госпожата вече не идва по пътеката.

И наистина — скоро по склона тръгна тържествено шествие. Такова, каквото бе очаквала и Хайди. Пръв вървеше водачът. Следваше го бялото конче със старата дама, а накрая вървеше едър носач с голям денк на гърба. Госпожа Зеземан никога не тръгваше на път без всички необходими принадлежности.

Шествието напредваше бавно. Най-после стигнаха билото и старата госпожа забеляза чакащите я деца.

— Какво е това? Какво виждат очите ми? Клара? Защо не седиш в стола си? Как е възможно това? — извика разтревожено старата дама и побърза да слезе от седлото.

Преди да тръгне към децата обаче, тя плесна с ръце и извика развълнувано:

— Господи, Клара, ти ли си това? Бузките ти са румени и закръглени като топчици! Едва те познах, детето ми!

Госпожа Зеземан понечи да се втурне към децата, но изведнъж спря, изумена от това, което видя. Хайди скочи от пейката, Клара се опря на рамото й, стана и двете закрачиха най-спокойно към нея, сякаш бяха тръгнали на разходка. Госпожа Зеземан замръзна на мястото си. В началото изпита ужас, защото реши, че Хайди си позволява голям риск.

Но после!

Изправена, Клара стъпваше уверено и само леко се подпираше на приятелката си. С блеснали от радост лица двете описаха кръг пред старата дама и се върнаха.

Разтърсена от видяното, госпожа Зеземан протегна ръце. Разплакана от щастие, тя прегърна внучката си, после Хайди, после отново Клара. Толкова силно се развълнува, че не успя да произнесе нито дума.

Изведнъж погледът й падна върху Йохи, който стоеше на прага на хижата си и тихо наблюдаваше трогателната сцена. Старата госпожа положи големи усилия да се овладее, улови ръката на Клара и поведе внучката си към стареца. От устата й излизаха само несвързани възклицания. Все още не й се вярваше, че върви подръка с парализираната довчера Клара. Когато се изправи пред Йохи, улови десницата на стареца с двете си ръце.

— Драги ми Йохи! Драги ми Йохи! Как да ви се отблагодаря! Това е ваше дело, нали? Вашите грижи и доброта…

— И слънцето, което ни праща дядо Господ, и благотворният алпийски въздух — допълни усмихнат старецът.

— Да, и прекрасното мляко на Белка, най-вече то — намеси се оживено Клара. — О, бабо, само ако знаеш как пия козе мляко и как ми се услажда!

— Вижда се по бузките ти, Клара — засмя се старата дама. — Не, аз наистина едва те познах. Толкова си хубава, така си се закръглила, просто не ми се вярва! А си и пораснала, миличка! Господи, истина ли е всичко това? Не мога да ти се нагледам! Мисля, че първото, което трябва да се направи сега, е да телеграфираме на господин сина ми в Париж, за да дойде веднага. Няма да му казвам защо. Знам, че това ще бъде най-голямата радост в живота му. Драги ми Йохи, как можем да стигнем до телеграфа? Хората, които ме доведоха, вече са си тръгнали.