Йоханна Спири - Хайди

— Влез вътре и донеси купичката си и хляба.

Хайди го послуша и се върна само след миг. Дядото издои от бялата козичка пълна купичка мляко, отряза парче хляб и каза:

— Наяж се, после се качи горе и си легни. Дете остави още едно вързопче с твои неща, ризки и не знам още какво. Ако ти трябват, ще ги намериш в долапа. Аз трябва да се погрижа за козите, а ти се наспи добре!

— Лека нощ, дядо! Лека нощ… как се казват, дядо, как се казват козичките? — провикна се детето и хукна след животните, които тъкмо влизаха в кошарата.

— Бялата се казва Белка, а кафявата Галка — отвърна дядото.

— Лека нощ, Белке! Лека нощ, Галке! — извика с все сила Хайди, защото козичките вече се бяха прибрали. Тогава малката седна на пейката, изяде хляба и изпи млякото си, ала силният вятър едва не я събори от мястото й, затова бързо свърши вечерята си, влезе в хижата и се качи в плевнята, където беше леглото й. Само след минута вече спеше толкова дълбоко и щастливо, както се спи само в най-разкошното княжеско легло.

Не след дълго, още преди да се беше стъмнило напълно, си легна и дядото, защото сутрин ставаше винаги със слънцето, а през лятото то се издигаше много рано над планините.

През нощта вятърът виеше в комина, цялата хижа трепереше и скърцаше. Старите ели отвън се люлееха с такава сила, че от време на време се чупеше по някой клон. Посред нощ дядото стана и каза полугласно на себе си:

— Сигурно го е страх.

Той се изкачи по стълбичката и пристъпи към леглото на Хайди. Луната освети нощното небе, после вятърът отново подгони облаците и всичко потъна в мрак. След малко през кръглото прозорче лунната светлина отново падна право върху постелята на Хайди. Момиченцето спеше със зачервени бузи под тежката си завивка, беше положило главица върху закръглената си ръчичка и очевидно сънуваше нещо приятно, защото личицето му изглеждаше доволно. Дядото остана загледан в спящото дете, докато луната отново се скри зад облаците и светът потъна в мрак; едва тогава слезе обратно в стаята си.

Хайди се събуди рано сутринта от оглушително изсвирване. Когато отвори очи, слънцето стрелна сноп златна светлина през кръглото прозорче, така че цялата плевня блесна. Хайди се огледа учудено, без да знае къде се намира. Ала след миг отдолу прозвуча дълбокият глас на дядото и малката веднага си спомни всичко: че беше дошла вчера, че сега беше при дядо си в планината, че никога вече нямаше да види старата глуха Урсел, която през цялото време мръзнеше и затова постоянно се въртеше край огъня. Тя караше и Хайди да седи до нея, и то съвсем близо, за да може поне да я вижда, след като не чуваше нищо. С нея детето винаги се чувстваше притеснено и му се искаше да излезе навън. Затова сега се зарадва много, когато се събуди в новия си дом и си припомни колко нови неща бе видяло вчера и още колко го чакаха днес. Най-много обаче се радваше на Белка и Галка. Хайди скочи бързо от леглото и облече рокличката си, която носеше вчера. После слезе по стълбата и хукна навън. Там я чакаше козарчето Петер със стадото си, а дядото тъкмо извеждаше Белка и Галка от кошарата, за да се присъединят към другарките си. Хайди се затича насреща му, за да го поздрави с „Добро утро!“.

— Искаш ли и ти да идеш на пасището? — попита дядото.

Хайди подскочи от радост.

— Ала първо си измий лицето, иначе слънцето ще ти се смее. Виж там какво съм ти приготвил. — Дядото посочи голямо ведро с вода, оставено край вратата да се топли на слънце през деня.

Хайди веднага се втурна към него и започна да се плиска и мие, докато личицето й светна. През това време дядото влезе в хижата и извика на Петер:

— Ела тук, кози генерале, и дай торбичката си!

Петер се подчини и протегна към стареца окъсаната торбичка, в която беше понесъл оскъдния си обяд.

— Отвори я! — заповяда старецът и му показа приготвения голям комат хляб и буца сирене. Петер ококори кръглите си очи, защото двете парчета бяха двойно по-големи от тези, които беше отрязала майка му. — Така, а сега ще сложим и купичката — продължи Йохи. — Защото детето не може да суче като теб направо от вимето на козата, не се е научило. Ще му издоиш за обед две пълни купички, защото малката ще остане с теб цял ден, докато тръгнеш обратно. И внимавай да не падне от скалите, чуваш ли!

В този миг в стаята се втурна зачервената Хайди.

— Нали сега слънцето няма да ми се смее, дядо? — попита сериозно тя.

Малката беше изтрила така усърдно лицето, вратлето и ръцете си с грубата кърпа, окачена от дядото, че цялата беше почервеняла като рак. Дядото не можа да удържи смеха си.