Йоханна Спири - Хайди

— Как си могла да направиш такова нещо! Бедното дете! Толкова е малко и безпомощно, а ти я остави горе!

И пак, и пак:

— Бедното дете!

Дете тичаше с всички сили, чак докато виковете най-после заглъхнаха зад гърба й. Но съвестта й не беше спокойна. На смъртното си легло майка й бе поверила детето на нея. За да се успокои, тя си каза, че щом почне да печели добре, отново ще си вземе детето при себе си. Дори се зарадва, че скоро ще бъде далече от всички, които й отправяха такива тежки упреци и ще постъпи на добра и изгодна служба.

След като Дете си тръгна, Йохи отново седна на пейката. Пускаше големи облаци дим от лулата си, гледаше втренчено в земята и не продумваше. През това време Хайди се огледа весело наоколо, откри кошарата за козите, пристроена към хижата и надникна вътре. Беше празна. Детето мина зад хижата и отиде при старите ели. Вятърът свиреше във високите им върхове. Хайди спря и се заслуша. Когато вятърът утихна, детето се върна при дядо си. Като го завари в същото положение, в каквото го беше оставило, то застана пред него, сложи ръце на гърба си и го загледа внимателно.

Дядото вдигна поглед.

— Какво искаш? — попита той.

— Искам да видя какво има в хижата — отвърна Хайди.

— Тогава ела! — Дядото стана и тръгна напред. — И си вземи вързопчето с дрехите — нареди той на влизане.

— Вече не ми трябват — заяви Хайди.

Старецът се обърна и изгледа проницателно детето, чийто черни очи светеха от любопитство.

— Не може да е толкова глупаво — промърмори той. — Защо не ти трябват? — прибави по-високо.

— Искам да ми е леко като на козичките.

— Е, така може. Но все пак ги донеси — нареди дядото. — Ще ги сложим в долапа.

Хайди го послуша. Йохи отвори вратата и момиченцето влезе след него в едно доста голямо помещение, което заемаше цялата хижа. Там имаше маса и стол; в единия ъгъл беше леглото на дядото, в другия — огнището, над което висеше голям котел; на отсрещната стена имаше голяма врата и когато дядото я отвори, се оказа долап, където държеше всичко, което му бе нужно: там бяха окачени дрехите му, на една лавица бяха наредени няколко ризи, чорапи и кърпи, на друга — няколко чинии и чаши, а на най-горната — кръгъл самун хляб, пушено месо и сирене.

Хайди сложи нещата си, колкото се може по-навътре, за да не се виждат. После огледа внимателно помещението и след малко попита:

— А къде ще спя, дядо?

— Където искаш — отговори той.

Точно това искаше да чуе Хайди. Тя обиколи цялото просторно помещение, за да намери най-удобното кътче за спане. В ъгъла, над дядовото легло беше изправена дървена стълба; Хайди се покатери по нея на тавана, който служеше за плевня. Там беше струпано прясно, ухаещо сено, а през кръгло прозорче се разкриваше чудесна гледка към долината.

— Тук ще спя — извика Хайди. — Дядо, ела да видиш колко е хубаво!

— Знам! — прозвуча отдолу отговорът.

— Сега ще си направя легло — провикна се отново детето и се разшета усърдно. — Но ти трябва да ми донесеш чаршаф, защото върху всяко легло се слага чаршаф, на който се спи.

— Така значи — обади се отдолу дядото.

Отиде при долапа и взе да рови сред вещите си; най-после измъкна изпод ризите дълга покривка от грубо платно, което можеше да замени чаршафа. Взе я и се изкачи по стълбата. Хайди вече си беше направила много удобно легло; в горния му край, на мястото за главата, беше натрупано повече сено. Легнало, детето можеше да гледа небето през отвореното кръгло прозорче.

— Добре си го направила — рече дядото, — сега ще сложим и чаршафа, но чакай малко. — Той грабна още един наръч сено и направи леглото двойно по-дебело, за да не се усеща твърдият под. — Така, а сега дай чаршафа!

Хайди веднага грабна тежкото платно, но едва го повдигна от земята; добре че беше толкова плътно, острите сламки нямаше да я бодат през него. Двамата заедно разстлаха чаршафа, а Хайди подпъхна краищата му под сеното. Леглото вече изглеждаше много меко и чисто, но Хайди застана пред дядо си и го загледа замислено.

— Забравихме нещо — промълви тя.

— Какво? — попита дядото.

— Завивката; когато човек си ляга, той се завива.

— Така ли прави? Ами ако нямам завивка? — усмихна се старецът.

— О, няма нищо, дядо — успокои го Хайди. — Тогава и за завивка ще сложа сено. — И тя се разбърза да покаже на дядо си.

— Чакай малко! — нареди той, слезе по стълбата и отиде при леглото си. След малко се върна и пусна на пода голям, тежък ленен чувал. — Това не е ли по-добро от сеното? — попита той.