Йоханна Спири - Хайди

Едва когато светлината угасна, тя продължи пътя си. За да навакса закъснението, се затича с такава бързина по стръмната пътека, че само след няколко минути видя покрива и старите ели над него, видя хубавата дядова хижа, а накрая забеляза и дядо си, който седеше на пейката и пушеше с лулата си. Вечерният вятър шепнеше нещо на старите дървета и короните им леко се полюшваха.

Хайди затича още по-бързо и преди дядото да е разбрал какво става, детето се хвърли към него, остави кошницата на земята, прегърна го и с всичка сила се притисна до гърдите му.

— Дядо! Дядо! Дядо! — повтаряше малката и от вълнение не можеше да каже нищо друго.

Дядото също не казваше нищо. От много години насам не беше плакал, но този път очите му се навлажниха и трябваше да ги изтрие с ръка. После свали ръцете на детето от врата си, сложи го на коляното си и внимателно го огледа.

— Значи ти се върна, Хайди — проговори дрезгаво той. — Какво стана? Не ми изглеждаш като надутите граждани, да не би да са те изгонили?

— О, не, дядо — започна да обяснява разгорещено Хайди, — не бива да мислиш такива лоши неща! Всички бяха толкова добри към мен, и Клара, и баба й, и господин Зеземан. Само че, разбираш ли, дядо, аз вече не издържах, така ме теглеше да си дойда у дома при теб, и понякога ми се струваше, че се задушавам, нещо ме душеше в гърлото, но не казвах нищо, за да не бъда неблагодарна. И изведнъж, онзи ден още по тъмно сутринта, господин Зеземан изпрати да ме повикат рано-рано и… Знаеш ли, мисля, че господин докторът му е казал… Всъщност, аз нося писмо за теб и от него ще разбереш всичко! — заключи зарадвано Хайди, извади от кошницата писмото и тежката кесия и ги сложи в шепата на дядото.

— Това е твое — рече Йохи и остави кесията на пейката. После отвори писмото, прочете го и без да каже дума, го пъхна в джоба си. — Искаш ли да вечеряш с мен, Хайди? — попита той, улови детето за ръка и го поведе към хижата. — Но първо вземи парите, те са за теб и са толкова много, че можеш да си купиш истинско легло и дрехи за няколко години напред.

— Нямам нужда от пари, дядо — отговори безгрижно Хайди. — Нали си имам легло, а Клара ми даде толкова дрехи, че няма да ми трябват други.

— Вземи ги, вземи ги и ги сложи в долапа, защото може да ти потрябват.

Хайди го послуша и се втурна зарадвано в стаичката, нетърпелива да огледа добре познатата обстановка. Накрая се изкачи по стълбичката в плевнята, ала там спря като закована и стъписано се провикна през отвора:

— О, дядо, какво е станало с леглото ми?

— Ще го оправим — отговори спокойно дядото. — Нима можех да зная, че ще се върнеш точно днес? А сега слез долу да пием мляко!

Хайди веднага слезе в стаята и седна на старото си място, защото високият й стол беше още там. После грабна купичката си и изгълта млякото на един дъх и с такава жажда, сякаш никога не бе вкусвала нещо толкова прекрасно. Остави купичката на масата, пое си дълбоко дъх и рече:

— Няма друго като нашето мляко, дядо.

В този миг отвън се чу пронизително изсвирване; Хайди скочи и се втурна като светкавица навън. От планината слизаше козето стадо. Животинките подскачаха весело и безгрижно, а сред тях вървеше козарчето Петер. Като видя Хайди, момчето се закова на място и втренчи поглед в старата си приятелка, без да може да промълви нито дума.

— Добър вечер, Петер! — провикна се Хайди и се хвърли към козичките. — Белке! Галке! Помните ли ме? — Двете кози не бяха забравили детското гласче, защото почнаха да търкат глави в полите й и да блеят зарадвано, а Хайди се обърна да поздрави и другите кози и когато започна да ги нарича по име, настана страшен шум и всички животни блееха и се тълпяха около нея, като се бутаха кое да мине първо.

Нетърпеливият Бодливко прескочи една козичка, за да се озове по-близо до момиченцето, и дори плахата Снежка нахално изблъска едрия Турчин, който я изгледа смаяно, а после гордо вдигна дългата си брада, за да покаже колко е порасъл.

Хайди не беше на себе си от радост, че отново е видяла милите си приятели; тя прегърна дребната, нежна Снежка, помилва лудия Бодливко и докато козите продължаваха да се притискат към нея с голяма обич и доверие, отиде право при Петер, който все още не беше помръднал от мястото си.

— Няма ли най-после да ми кажеш добър вечер! — извика му весело Хайди.

— Наистина ли се върна? — проговори най-после козарчето и с два скока се озова до Хайди, за да улови протегнатата й ръка. А после попита, както правеше всяка вечер при завръщането от пасището: — Утре ще дойдеш ли с нас?