Йоханна Спири - Хайди

— О, да — отговори щастливо старата жена и изненадано попита: — Наистина ли можеш да четеш, детето ми? Сигурна ли си, че можеш?

Хайди се покатери на един стол, дръпна книгата и я отупа от праха, защото отдавна лежеше на горната лавица и се беше напрашила. Момичето извади кърпичката си, почисти я грижливо и придърпа столчето си към бабата. След това я попита коя песен иска да чуе.

— Прочети каквото искаш, детето ми — промълви старата жена и отмести чекръка си.

Хайди разтвори книгата, прочете тихичко няколко реда и рече:

— Ето тук има нещо за слънцето, него ще ти прочета, бабо.

И зачете с топъл и силен глас:

Бабата беше скръстила ръце на скута си и слушаше с израз на неописуема радост, макар че по бузите й се стичаха сълзи. Хайди никога не я беше виждала такава. Когато момиченцето млъкна, старата жена рече:

— О, Хайди, наистина ми просветна! В сърцето ми е светло и радостно. О, колко добре се чувствам сега, Хайди!

Хайди сияеше от щастие, защото бабата никога не беше изглеждала толкова здрава и бодра. Лицето й вече не беше мрачно и сбръчкано, мъртвите й очи светеха с топъл блясък, сякаш наистина виждаше красивия божи свят.

На прозореца се почука и Хайди видя дядо си, който й махна с ръка да си тръгва. Тя обеща утре да дойде пак, а ако излезе с Петер на пасището, да се върне още на обяд, за да слезе при нея и да й прочете още някоя песен. Хайди беше повярвала, че песните от старата книга могат да върнат светлината в очите на бабата и да зарадват сърцето й, и това беше за нея голямо щастие, по-голямо дори от удоволствието да седи на слънчевата поляна и да играе с веселите козички.

Бригите я догони с рокличката и шапката и настоя, че дрехите са си нейни и че трябва да ги занесе вкъщи. Хайди взе рокличката си, защото вече не се страхуваше, че дядо й може да не я познае, но упорито отказа да вземе шапката и заяви на Бригите, че може да я задържи, защото тя никога, ама никога нямало да я сложи на главата си.

Хайди беше толкова развълнувана от преживяното, че трябваше веднага да го разкаже на дядо си. Най-много се радваше, че има пари и може да поръча на пекаря в Дьорфли меки бели хлебчета за бабата, но не по-малко беше въодушевлението й, че бе успяла да зарадва старата жена с хубавите стари молитви. Дядото я изслуша внимателно и не се учуди, когато след края на разказа малката попита:

— Нали, дядо, ти ще ми дадеш парите от кесията, нищо че бабата не е съгласна, за да мога всеки ден да давам на Петер по една паричка и той да купува по едно хлебче, а в неделя — две?

— Ами леглото, Хайди? — възрази усмихнато дядото. — Мисля, че е по-добре първо да ти купим истинско легло, а и за хлебчета ще остане нещо.

Само че Хайди не се предаваше лесно, тя заяви, че в сламената си постеля спи много по-добре, отколкото в железния креват с възглавници и молеше така настойчиво и убедително, че накрая дядото рече:

— Парите са твои, прави с тях каквото искаш. Щом това ти доставя радост, купувай хлебчета на бабата, имаш за няколко години напред.

— Ура! — извика възбудено Хайди. — Толкова се радвам, че баба няма да яде повече онзи корав черен хляб! О, дядо, ако знаеш колко ми е хубаво! Никога не съм се чувствала така, откакто съм се родила! — И Хайди заподскача, уловила дядо си за ръка, надавайки весели викове като кръжащите в небето птички. Изведнъж обаче стана отново сериозна и рече: — Да, ако добрият Бог бе направил веднага онова, за което го помолих, сигурно нямаше да стане както сега. Щях да се върна при теб и да донеса на баба само няколко хлебчета, и нямаше да мога да й прочета нито една песен. Само че добрият Бог знае всичко и е наредил нещата много по-хубаво, отколкото ги исках; госпожа Зеземан ми каза така и беше права. О, колко се радвам, че добрият Бог не отстъпи на молбите и плачовете ми! От днес нататък ще се моля всеки ден, както ми каза госпожа Зеземан, и ще благодаря на дядо Господ за всичко, което ми е дал. А ако някой път не изпълни веднага молбата ми, ще помня какво се случи във Франкфурт и ще знам, че той има нещо по-добро наум. Всеки ден ще се молим, нали, дядо, и никога няма да го забравяме, за да не ни забрави и той.