Йоханна Спири - Хайди

Скоро дядото се върна в стаята.

— Ставай, Хайди! — извика весело той. — Слънцето изгря! Облечи си най-хубавата рокля, защото ще отидем на църква!

Хайди не се забави дълго; никога не бе чувала тези думи от устата на дядото и гореше от нетърпение да разбере какво ще стане. Само след минута слезе долу, облечена в красива лятна рокличка, и спря като закована пред дядо си, смаяна от вида му.

— О, дядо, никога не съм те виждала такъв! — прошепна възхитено тя. — Никога не си носил този сюртук със сребърни копчета. Толкова си хубав в неделната си премяна!

Старецът погледна детето с доволна усмивка и рече:

— Ти също си много красива с тази рокличка. А сега да вървим! — Той улови ръчичката на Хайди и двамата тръгнаха бавно и тържествено надолу по пътеката.

От селото ясно се чуваше камбанен звън, все по-силен и плътен, колкото по-надолу слизаха. Хайди слушаше унесено.

— Чуваш ли, дядо? — промълви по едно време тя. — Сякаш е голям празник.

Всички жители на Дьорфли вече бяха събрани в църквата и тъкмо бяха започнали да пеят, когато дядото и Хайди влязоха и тихо седнаха на последната пейка.

Насред песента най-близкият им съсед смушка с лакът седящия до него и пошепна:

— Видя ли кой влезе? Алпиецът Йохи е дошъл на църква!

Тази вест мигновено обиколи църквата и скоро от всички пейки се зачу шепот:

— Алпиецът Йохи! Алпиецът Йохи!

Жените любопитно обърнаха глави назад и без да искат, объркаха мелодията, така че първият певец трябваше да положи големи усилия, за да изкарат песента докрай.

След проповедта на свещеника Алпиецът Йохи излезе от църквата, хванал детето за ръка и закрачи към дома на свещеника. Не бяха малко хората, които го последваха, за да видят дали наистина ще влезе при него. Жителите на Дьорфли бяха поразени и оживено обсъждаха нечуваното събитие — появата на Алпиеца Йохи в църквата. Голяма група селяни чакаха пред свещеническата къща, за да видят дали Алпиецът Йохи ще бъде прогонен позорно или ще си тръгне с мир. Никой не знаеше какво го е довело в църквата и защо е потърсил свещеника. Ала много от хората вече имаха друго мнение за стареца и все по-често се чуваха думите:

— Старият Йохи не е толкова лош, колкото го смятат, не видяхте ли как бащински водеше детето за ръка!

Други пък казваха:

— Отдавна знаех, че не е зъл човек, пък и не би влязъл при свещеника, ако беше такъв, нали щеше да го е страх от Божия гняв. Хората винаги преувеличават.

А пекарят заяви:

— Не ви ли казах още завчера? Кога се е случвало дете, което има достатъчно за ядене и всичко останало, да избяга от доброто и да се върне при дядо си, ако той е лош и див и малкото се бои от него?

Скоро всички се настроиха доброжелателно към Алпиеца Йохи, а когато към групата мъже се присъединиха и жените, които бяха чули доста интересни неща от козарката Бригите и сляпата баба, всеобщото мнение за Алпиеца Йохи се промени към добро. Вече всички вярваха в онова, което бе казано за него и чакаха да поздравят с добре дошъл един стар приятел, който дълго бе отсъствал от селото.

През това време Алпиецът Йохи почука на вратата на свещеника. Свещеникът излезе и застана пред стария си съсед, не изненадан, както би могло да се очаква, а така, сякаш го беше очаквал отдавна; разбира се, бе забелязал присъствието му в църквата.

Той пое ръката на стареца и я разтърси с най-голяма сърдечност, а Алпиецът Йохи отговори на ръкостискането, но не можа да промълви нито дума, защото не беше подготвен за такова топло посрещане. Най-после се овладя и заговори:

— Идвам да помоля господин свещеника да забрави думите, които изрекох някога, и да не се гневи, че се опълчих срещу доброжелателния му съвет. Господин свещеникът беше прав във всичко, а аз грешах, но сега съм готов да последвам съвета му и да сляза за зимата в Дьорфли. Защото студеното време не е добро за детето, то е още малко и трябва да го пазим. Дори хората от селото да продължат да ме гледат накриво като човек, на когото не може да се има доверие, аз знам, че не заслужавам по-добро отношение и не очаквам повече и от господин свещеника.

В очите на свещеника се четеше искрена радост. Той улови отново ръката на стареца:

— Съседе, вие сте влезли в истинската църква още преди да влезете в моята и това ме радва! Сигурен съм, че няма да съжалявате за решението си да прекарате зимата с нас; поне при мен ще бъдете винаги добре дошъл като при стар приятел и съсед и още отсега се радвам на дългите зимни часове, които ще прекараме с вас до огъня. Вашата компания ми е ценна и драга, а за малката също ще намерим добри приятели.