Йоханна Спири - Хайди

Госпожица Ротенмайер замръзна на мястото си от изненада. Устата й се отвори и тя се загледа в господин Зеземан, без да може да каже дума. Беше очаквала, че господарят на дома ще говори с нея насаме и ще й разкрие ужасяваща история за духове, която е преживял през нощта. Всъщност, на нея много й се искаше да чуе именно такава история, пък и ранният час беше много подходящ. А вместо това получи тези прозаични и на всичкото отгоре твърде неприятни задачи. Не й беше възможно да схване случилото се толкова бързо, затова продължи да стои неподвижна и да чака обяснения.

Само че господин Зеземан нямаше намерение да й разтълкува мотивите за действията си; той я остави да се чуди и отиде в стаята на дъщеря си. Както предполагаше, Клара също се беше събудила от необичайното оживление в къщата и страхливо се ослушваше, за да разбере какво става.

Баща й седна на леглото и й разказа цялата история на домашния призрак. Обясни й, че докторът е много загрижен от състоянието на швейцарчето и смята, че то ще продължи нощните си странствания и някой ден може да се качи дори на покрива, което е свързано с големи опасности. Затова решил веднага да изпрати Хайди обратно при дядо й, защото не можел да поеме този риск и такава голяма отговорност, а Клара трябвало да се примири, защото наистина нямало друг изход.

Клара остана неприятно изненадана от думите на баща си и се постара да го разубеди. Но нищо не помогна. Господин Зеземан остана твърд в решението си, но тържествено й обеща още следващото лято да я заведе в Швейцария, ако бъде разумна и не хленчи. Така Клара се примири с неизбежното, но веднага пожела куфарът на Хайди да бъде донесен в нейната стая, за да може тя да сложи в него всичко, което е определила за приятелката си.

Господин Зеземан се съгласи с готовност, дори окуражи дъщеричката си в намерението й да снабди швейцарчето с всичко необходимо.

През това време леля Дете вече беше пристигнала и с нетърпение очакваше да чуе за какво са я повикали в този необичаен час. Сигурно беше станало нещо много важно.

Господин Зеземан излезе при нея, обясни й какво е положението с Хайди и изрази желание детето да замине за дома си още днес. Дете остана много разочарована, защото не беше очаквала такъв развой на събитията. Освен това не беше забравила думите, с които я отпрати Алпиецът Йохи, и заръката да не се явява повече пред очите му. Как сега щеше да се яви пред него и да му върне детето, след като го беше взела уж завинаги и му беше обещала положение и богатство? Не, така не можеше. Дете не се замисли много, а пусна в ход обичайното си красноречие и многословно обясни, че това е напълно невъзможно; днес не можела да тръгне на път, утре още по-малко, през следващите дни пък й било абсолютно невъзможно, защото имала много неотложни задължения и даже след месец щяла да бъде все така заета.

Господин Зеземан разбра много добре какво му се казва и я пусна да си върви, без да настоява. След това повика Себастиян и му нареди веднага да почне да се готви за път. Той щял да придружи Хайди до дома й; днес щели да стигнат само до Базел, а утре трябвало да продължат към селото на детето. Можел да остави малката при дядото и веднага да се върне; той самият щял да обясни всичко в писмо до стария Йохи.

— А сега идва най-важното, Себастиян — заключи строго господин Зеземан. — Изслушайте ме внимателно! Хотелът в Базел, името му е написано на тази картичка, е много добър. Покажете визитната ми картичка на управителя и ще ви дадат добра стая за детето. А вие сам ще се погрижите за себе си, в това съм сигурен. Преди лягане ще идете в стаята на момиченцето и ще затворите всички прозорци така здраво, че никой да не е в състояние да ги отвори. Щом детето си легне, ще излезете и ще заключите вратата отвън, защото малката става нощем и ходи по къщата, а не искам да се изплаши на чуждото място, ако тръгне по коридора или отвори входната врата. Разбрахте ли ме?

— Да! Да! Ето какво било! — провикна се смаяно Себастиян, който най-после беше прозрял истината за страшния призрак.

— Да, ето какво беше! А вие сте страхливец, да не говорим за Йохан, който се е уплашил от едно малко дете! Идете и кажете на всички, че в тази къща живеят само страхливци!

И като му нареди най-строго да се приготви бързо, господин Зеземан отиде в кабинета си и започна да пише писмо до Алпиеца Йохи.

Себастиян стоя дълго неподвижен и в главата му се въртеше една мисъл: защо позволих на онзи страхливец Йохан да ме затвори в стаята! Защо не тръгнах след бялата фигурка! Без съмнение щях веднага да я позная! Лесно му беше да мисли така, когато слънцето огряваше всяко ъгълче на малката стая…